— Трудно е, нали? Трудно е една жена да свикне с това.
— За жената всичко е трудно, cherie, защото мъжете са такива кретени. — Сюзан де Вил оправи една гънка на дрехата си и сложи с пръст парфюм зад ушите и между гърдите си. — Ще се провалиш, ако се опитваш да играеш играта по правилата на мъжете. Ако си истинска жена, mademoiselle, тук имаш изключителни шансове. И ако не забравяш, че всички от фамилията Горнт са отровни змии, пази своя Линк, Сирануш, защото вече има дами, които биха искали да го притежават и да те унизят.
14
Горе, на втория етаж мъжът предпазливо излезе от сянката на дългия балкон и се вмъкна през отворения френски прозорец в още по-тъмния кабинет на Дънрос. Спря за миг и се ослуша. Черните му дрехи го правеха почти невидим. Далечната глъчка на тържеството се чуваше глухо и правеше тишината още по-тежка. Запали малко електрическо фенерче.
Светлинният лъч падна върху портрета над камината. Той се приближи. Дърк Струан като че ли го гледаше с презрителна насмешка. После лъчът бавно обиколи рамката. Ръката му внимателно посегна към нея и започна да я опипва — първо от едната страна, после от другата. Картината тихо се отдели от стената.
Мъжът въздъхна.
Взря се в ключалката и извади малка връзка шперцове. Избра един от тях и го изпробва, но той не помръдна. Втори. Пак без успех. Трети, четвърти… чу се леко щракване и ключът почти се завъртя, почти, но не докрай. Останалите също не паснаха.
Направи втори опит с онзи, с който почти бе успял, но ключалката не поддаде.
Пръстите му вещо опипаха ръбовете на сейфа, но не намериха никакво скрито езиче или бутон. За трети път опита със същия шперц, и в двете посоки, нежно и грубо, но безуспешно.
Той отново се ослуша. След това внимателно върна картината на мястото й — сега погледът от портрета му се стори подигравателен — и отиде до бюрото. Там имаше два телефона. Вдигна слушалката на онзи, за който знаеше, че няма деривати в къщата, и набра някакъв номер.
Сигналът зазвуча монотонно. После спря.
— Да? — каза на английски мъжки глас.
— Господин Лоп-синг, ако обичате — изрече той меко началото на паролата.
— Тук няма Лоп-тинг. Съжалявам, сбъркали сте номера.
Очакваше точно този отговор. Той продължи:
— Искам да оставя съобщение.
— Съжалявам, набрали сте грешен номер. Погледнете в тефтерчето си.
Отново верен отговор. Последният.
— Обажда се Лим — прошепна той, казвайки кодовото си име. — Искам да говоря с Артър. Спешно е.
— Един момент.
Той чу как прехвърлят разговора, а след това и сухата кашлица, която веднага позна.
— Да, Лим? Откри ли сейфа?
— Да — каза той. — Зад портрета над камината е, но нито един от ключовете не става. Ще ми трябва специално… — Изведнъж млъкна. Към вратата се приближаваха разговарящи хора. Той тихо затвори телефона. Бързо и нервно провери дали всичко е на мястото си, угаси фенерчето и се втурна към балкона, който се простираше по цялата дължина на северното крило. Луната го освети за миг. Беше Уайн Уейтър Фенг. После изчезна. Черният му келнерски костюм се сля напълно с тъмнината.
Вратата се отвори и в стаята влезе Дънрос, следван от Брайън Куок. Той запали лампите и изведнъж кабинетът стана топъл и дружелюбен.
— Тук никой няма да ни безпокои — каза той. — Чувствай се като у дома си.
— Благодаря. — Брайън за първи път влизаше тук.
И двамата държаха по една чаша за коняк. Приближиха се до прозореца, където бе по-прохладно — лекият бриз поклащаше ефирните пердета — и седнаха един срещу друг във високите кресла. Брайън Куок се загледа в картината, чиято специална лампа бе поставена безупречно и каза:
— Страхотен портрет.
— Да. — Дънрос погледна натам и замръзна. Картината бе леко отместена. Никой друг не би го забелязал.
— Станало ли е нещо Йан?
— Не. Не, нищо — рече Дънрос, идвайки на себе си, след като инстинктивно огледа стаята за следи от чуждо присъствие. После насочи цялото си внимание към китаеца — полицай, някъде дълбоко в съзнанието си продължи да си задава въпроса кой ли е пипал картината и защо. — За какво искаше да говорим?
— За две неща. Първо за твоя кораб, „Ийстърн Клауд“.
Дънрос се сепна.
Това бе един от многото товарни кораби на „Струан“, които се движеха по всички крайбрежни търговски маршрути на Азия. „Ийстърн Клауд“ бе десет хилядитонен кораб и изпълняваше курсове по много доходния маршрут Хонконг, Банкок, Сингапур, Калкута, Мадрас, Бомбай, а от време на време спираше и на пристанището Рангуун в Бирма. С него се изнасяха всякакви стоки, произведени в Хонконг И се внасяха индийски, малайски, таитянски и бирмански суровини — коприна, скъпоценни камъни, тиково дърво, юта и хранителни продукти. Преди шест месеца корабът бе задържан от индийските власти в Калкута след внезапна митническа проверка, при която в един от бункерите бяха открити 36 000 таела контрабандно злато — малко повече от тон.