— По дяволите, това не се дели на три!
— Да. Но четири по девет е трийсет и шест, броят на тайните кръвни обети. — Брайън Куок сви рамене. — Знаеш колко сме смахнати ние, китайците на тема числа. Той беше „Ред Род“ 426, Йан. Хванахме го. И така, триадите съществуват или са съществували поне на един от твоите кораби. Нали?
— Така изглежда. — Дънрос се проклинаше, че не предвиди, че нещата естествено ще опрат до шанхайска и кантонезка чест и че естествено ще има неприятности. И сега разбра, че е попаднал в друг капан. В момента седем от неговите кораби бяха с шанхайски екипажи срещу петдесетина кантонезки.
— Господи, не мога да уволня шанхайските екипажи, които вече съм наел, а ако не го направя тези истории ще продължат и от двете страни. Как да разреша този въпрос? — попита той.
— Повери някои от маршрутите изцяло на шанхайците, но само след като се срещнеш с техния 426… извинявай, с техния отговорник и разбира се с техния противник и на всяка цена след като се посъветваш с някой известен гадател, който ти каже, че ще бъде фантастичен джос и за двете враждуващи страни да постъпят по този начин. Какво мислиш за Стария сляп Тунг?
— Старият сляп Тунг? — Дънрос се засмя. — Идеално! Брайън, ти си гений! Услуга за услуга. Но няма да казваш на никого?
— Добре.
— Гарантираш?
— Да.
— Още утре сутринта купи акции на „Струан“.
— Колко?
— Колкото можеш да си позволиш.
— И колко време да ги задържа?
— Колкото ти стиска.
Брайън подсвирна беззвучно.
— Благодаря. — Той се замисли за момент, а след това отново насочи мислите си към темата на разговора. — Да се върнем към „Ийстърн Клауд“. Сега идва ред на една интересна подробност, Йан. 36 000 таела злато, по официалния курс, струва 1 514 520 щатски долара. Но ако това злато се претопи на контрабандни калъпи от по пет таела и се достави тайно на частни купувачи на брега на Калкута, цената му ще се удвои, а може би и утрои — да речем 4.5 милиона долара, нали така?
— Не знам точно.
— Но аз знам. Загубената печалба е три милиона, а загубената инвестиция — около милион и половина.
— Е и?
— Ами всички знаем, че шанхайците са също толкова потайни и организирани, колкото и кантонезците, или Чу Чоу, или фукенезците, или която и да е друга по-малка общност от китайци. И така, разбира се, шанхайският екипаж е направил контрабандата — би трябвало да е така, Йан, въпреки че още не можем да го докажем. Значи можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че те също така незаконно са изнесли златото от Макао и са го внесли в Хонконг, където е било натоварено на „Ийстърн Клауд“ и че е било купено от Макао с шанхайски пари и със сигурност част от тези пари са били дадени от „Грийн Панг“.
— Нещо не се връзва.
— Знаеш ли нещо за Цу-ян?
Дънрос го наблюдаваше.
— Не. А ти?
— Още не, но разследваме случая. — Брайън също го изгледа. — Първото, което исках да кажа, е, че „Грийн Панг“ са били смачкани, а престъпниците страшно мразят да губят пари, спечелени с толкова труд. Това означава, че ако не пресечеш нещата в зародиш както те посъветвах, много неприятности очакват „Струан“.
— Не всички в „Грийн Панг“ са престъпници.
— Въпрос на лично виждане, Йан. И второто, което казвам само на теб: Сигурни сме, че Цу-ян е свързан с контрабандата на злато. Третото и последно нещо, което искам да споделя, е, че ако някоя компания не иска да задържат корабите й заради контрабанда на злато, може просто да намали износа си на злато за Макао.
— Какво каза? — попита Дънрос, приятно изненадан от това, че успя да се овладее и в същото време се питаше какво всъщност знае Специалното разузнаване и какво е само предположение.
Брайън Куок въздъхна и продължи да издава информацията, която бе получил от Роджър Крос.
— „Нелсън трейдинг“.
С голямо усилие Дънрос запази безразличното изражение на лицето си.
— „Нелсън трейдинг“?
— Да. Лондонската „Нелсън трейдинг къмпани лимитид“. Както знаеш, правителството на Хонконг е предоставило на „Нелсън трейдинг“ изключителните права за покупка на злато на кюлчета на международния пазар за нуждите на хонконгските бижутери и, което е много по-важно, също толкова изключителния монопол върху прехвърлянето на златото от митницата в Хонконг към Макао, заедно с още една малка компания, „Саул файнхаймър бълиън къмпани“, също от Лондон. „Нелсън трейдинг“ и „Файнхаймър“ имат няколко общи неща. Например няколко директори, едни и същи адвокати.