— Да.
— Да спрем дотук за тази вечер. До утре сутринта, да речем в десет.
Брайън Куок се поколеба. После лицето му стана сурово.
— Това не са салонни разговори, Йан. Не става въпрос за няколко тона злато, или за някакви борсови далавери, нито пък за няколко тъмни сделки с комунистически Китай, независимо от това колко милиона са вложени в тях. Тази игра е смъртоносна и милионите в нея са хора, неродените още поколения и комунистическата чума. Севрин е лоша работа. КГБ е много лоша работа. Дори и нашите приятели от ЦРУ и Куоминтанг биха могли да бъдат също толкова лоши, ако се наложи. Съветвам те тази нощ да усилиш охраната на своите доклади.
Дънрос се вгледа безизразно в своя приятел.
— Значи официалното ти мнение е, че този доклад е верен?
— Крос мисли, че би могъл да бъде верен. Може би ще е най-разумно да оставим тук човек, за всеки случай, не мислиш ли?
— Както решиш, Брайън.
— Трябва ли да изпратим човек и на Шек-О?
— Грешиш, приятелю. Приемам всичко съвсем сериозно — каза рязко Дънрос. — Кога получихте този екземпляр и как?
Брайън Куок се поколеба.
— Не знам, а дори и да знаех, не съм сигурен дали трябва да ти кажа.
Дънрос се изправи.
— Добре тогава, да отидем при Крос.
— Но защо фамилиите Горнт и Ротуел мразят толкова силно фамилиите Струан и Дънрос, Питър? — попита Кейси. Тя и Бартлет се разхождаха из прекрасните градини в прохладата на вечерта заедно с Питър Марлоу и съпругата му, Фльор.
— Все още не знам всичките причини — каза англичанинът. Той бе висок, рус, трийсет и шест годишен мъж с аристократични обноски, а сиво-сините му очи бяха някак странно напрегнати. — Говори се, че всичко е започнало още от фамилията Брок, че има някаква връзка между родовете Горнт и Брок. Може би още от самия Тайлър Брок. Чували ли сте за него?
— Разбира се — каза Бартлет. — Как е започнала тази „война“?
— Когато Дърк Струан бил още момче, работел като помощник моряк на един от въоръжените търговски кораби на Тайлър Брок. По онова време животът в открито море бил доста жесток, всъщност навсякъде е бил жесток, но, о Боже, в онези времена в морето… Както и да е, Тайлър Брок безмилостно нашибал с камшик младия Струан, заради някаква измислена „обида“, а след това го оставил някъде на китайския бряг, мислейки го за умрял. Тогава Дърк Струан бил на четиринайсет години и се заклел пред Бога и пред Дявола, че когато порасне ще унищожи „Хаус ъф Брок енд санс“ и ще преследва Тайлър с бич в ръка. Доколкото ми е известно така и не успял да го направи, въпреки че казват, че пребил до смърт сина на Тайлър с Китайско желязо.
— Какво е това? — попита Кейси с неудобство.
— Това е нещо като боздуган, Кейси, направен от три или четири къси метални пръчки с топка с шипове в единия край, а в другия с дръжка.
— И го е убил, за да отмъсти на баща му? — каза тя, потресена.
— Това е нещо, което все още не зная, но съм сигурен, че е имал достатъчно основание да го извърши. — Питър Марлоу се усмихна особено. — Дърк Струан, старият Тайлър и всички останали мъже, които са създали Британската Империя, покорили са Индия, отворили са вратите към Китай, Господи, та те са били великани! Споменах ли ви, че Тайлър е бил едноок! Падащ фал отнесъл едното му око по време на буря през трийсетте години на миналия век, докато гонел Струан със своя тримачтов клипер „Уайт Уич“, натоварен догоре с опиум. Струан с „Чайна Клауд“ имал преднина от един ден в голямото състезание по маршрута между британските плантации за опиум в Индия и китайския пазар. Казват, че Тайлър просто изсипал малко коняк върху раната и изругал към моряците горе на мачтата да пуснат още платна. — Питър Марлоу за момент се замисли, а след това продължи: — Дърк загинал в един тайфун в Хепи вели през 1841 година, а Тайлър умрял разорен и в мизерия през 63-а.
— Защо в мизерия? — попита Кейси.
— Според легендата — Тес, най-голямата му дъщеря — бъдещата Хег Струан — в продължение на много години замисляла премахването на баща си. Нали знаете, че се омъжила за Кълъм — единственият син на Дърк? Ами, Хег Струан направила таен заговор с „Виктория бенк“, основана от Тайлър през четиридесетте години на миналия век, и Купър-Тилмън, партньорите на Тайлър в Щатите. Те го подмамили и с един гигантски, съкрушителен удар погубили голямата „Хаус ъф Брок енд санс“. Той загубил всичко — своята морска линия, тежките кораби за превоз на опиум, имуществото си, складовете, капиталите, всичко. Бил направо пометен.