— Какво се е случило?
— Не знам, никой не знае със сигурност, но според разказите, през същата нощ, на 31-и октомври 1863-а, старият Тайлър, заедно с внука си Том, който тогава бил на двайсет и пет, и шестима моряци, отишъл до Абърдийн — пристанище на другия бряг на Хонконг — нападнали една океанска лорча — това е кораб с китайски корпус и европейска система от платна — и отплавали. Бил побеснял от ярост, така поне разказват. Издигнал на върха на мачтата вимпела на Брок. На колана му висели пистолети, а в ръката си държал къс меч — убили четирима души, за да откраднат кораба. На излизане от пристанището започнал да ги преследва малък кораб и той го направил на парчета. По онова време, заради пиратите, почти всички кораби имали оръдия — моретата в този район от незапомнени времена, са гъмжали от пирати. И така старият Тайлър отплавал. От изток духал силен вятър и се задавала буря. На излизане от залива на Абърдийн той започнал да бълва проклятия. Проклинал Хег Струан, проклинал острова, проклинал рода Купър от Купър-Тилмън, но най-много от всичко проклинал тай-пана, който бил мъртъв от повече от двайсет години. И старият Тайлър Брок се заклел да отмъсти. Казват, че изкрещял, че се отправя на север, за да извърши грабеж и да започне отново и отново да изгради своята „Хаус ъф Брок“ и тогава „… и тогава ще се върна, кълна се в Бога… ще се върна и ще си отмъстя. Аз ще стана «Ноубъл хаус», кълна се в Бога… ще се върна…“
Питър Марлоу изрече последното с по-дрезгав глас и Бартлет и Кейси почувстваха как ги побиват ледени тръпки. После той продължи.
— Тайлър се отправил на север и повече никой нищо не чул за него, нямало и следа — нито от лорчата, нито от екипажа му, нито от него. И въпреки това присъствието му тук още се чувства. Както и на Дърк Струан. При каквато и да е сделка с „Ноубъл хаус“ не бива да забравяте, че ще си имате работа и с тези двамата, или поне с техните призраци. В нощта, в която Йан Дънрос зае мястото на тай-пан, „Струан“ загубиха своя флагмански товарен кораб „Ластинг Клауд“, попаднал в тайфун. Това е било колосален финансов удар. Корабът потънал близо до Формоза, Тайван, потънал и целият екипаж, с изключение на един млад моряк, англичанин. Бил на капитанския мостик и се кълнял, че били подмамени към скалите от лъжливи светлини, а после докато потъвали чул зловещ смях.
Кейси неволно потрепери.
Бартлет забеляза това и разсеяно я хвана под ръка, а тя му се усмихна. Той каза:
— Питър, тук хората говорят за личности, умрели преди повече от сто години, като че те са в съседната стая.
— Стар китайски навик — отвърна веднага Питър Марлоу. — Китайците вярват, че миналото има власт над бъдещето и обяснява настоящето. Разбира се Хонконг съществува едва от сто и двайсет години, така че един осемдесет годишен човек днес би… Да вземем например Филип Чен, сегашния компрадор. Той е на шейсет и пет. Неговият дядо е прочутият Сър Гордън Чен, незаконен син на Дърк Струан, който е починал през 1907-а на осемдесет и шест годишна възраст. Значи тогава Филип Чен е бил на девет години. Едно умно деветгодишно момче би могло да запомни какви ли не истории, разказвани му от любимия дядо за неговия баща, тай-пана, и за Мей-мей, неговата любима държанка. Казват, че Сър Гордън Чен бил страхотен образ, истински „прародител“. Имал две законни съпруги, осем държанки на най-различна възраст и оставил разрастващата се фамилия Чен богата, силна и навлязла във всички области. Помолете Дънрос да ви покаже портретите. Виждал съм само копия, но наистина е бил много хубав мъж. Още са живи десетина души, които са го познавали лично — него, един от истинските велики основатели. И, о Боже, Хег Струан е починала само преди четиридесет и шест години. Погледнете натам… — Той кимна към един дребен, съсухрен мъж, слаб като бамбукова пръчка и също толкова жилав, който с оживление разговаряше с една млада жена. — Това е Винсънт Макгоър, тай-пан на петата по големина хонг, „Интернешънъл Ейжън трейдинг“. В продължение на много години е работил за Сър Гордън, а след това и за „Ноубъл хаус“. — Изведнъж се ухили. — Според легендата той е бил любовник на Хег Струан, когато бил на осемнайсет години и току-що бил пристигнал с един кораб, пренасящ добитък някъде от Средния изток. Всъщност не е никакъв шотландец.
— Престани, Питър — каза Фльор. — Току-що си го измисли!
— Имаш ли нещо против? — каза той, а усмивката не слизаше от лицето му. — Тогава тя е била само на седемдесет и пет.
Всички се засмяха.
— Сериозно ли говорите? — попита Кейси. — Това истина ли е?