— Кой може да каже кое е истина и кое измислица, Кейси? Така ми казаха.
— Не вярвам — каза уверено Фльор. — Питър обича да си измисля.
— Откъде научи всичко това, Питър? — попита Бартлет.
— Една част прочетох. В библиотеката на съда се пазят копия от вестници още от 1870. Освен това има една книга със заглавие „История на съдилищата на Хонконг“. Това е най-интересната книга за тъмната страна на нещата, която човек би могъл да прочете, ако се интересува от Хонконг. Господи, какви неща са измисляли така наречените съдии и секретари на колонията, губернатори и полицаи, а също и тай-пановете, от знатен и от низш произход. Подкупи, убийства, корупция, кръвосмешения, разбойничества, афери… всичко е в нея! Освен това разпитвах. Има десетки китайци на възраст, които с огромно удоволствие си спомнят за миналото и знаят страшно много за Азия и Шанхай. А мнозина изпитват омраза или завист и с охота пускат по малко злъч по адрес на по-известните личности, били те с добра или лоша слава. Разбира се, човек пресява, опитва се да пресява истината от лъжата, а това е много трудно, ако не и невъзможно.
За момент Кейси се унесе в мислите си. После каза:
— Питър, как беше в Чанги? Какво беше всъщност?
Изражението му не се промени, но очите му се промениха.
— Чанги беше начало, място, където всичко започваше отначало. — От тона на гласа му всички настръхнаха и тя забеляза как Фльор пъхна ръката си в неговата и само след миг той бе отново на себе си. — Всичко е наред, мила — каза той.
Мълчаливо и някак притеснено те излязоха от алеята и се качиха на долната тераса. Кейси разбра, че е сгрешила.
— Трябва да пийнем нещо. А, Кейси? — каза мило Питър Марлоу и притеснението изчезна.
— Да. Благодаря ти, Питър.
— Линк — каза Питър Марлоу, — има някакъв изумителен дух на насилие, който се предава от поколение на поколение в тези пирати, а те са точно такива. Това е много особено място, което ражда много особени хора. — След кратка пауза добави: — Разбрах, че имаш намерение да навлизаш в бизнеса тук. Ако бях на твое място, щях да бъда много, много предпазлив.
15
Дънрос, следван от Брайън Куок, се отправи към Роджър Крос, шефа на Специалното разузнаване, който бе на терасата и любезно разговаряше с Армстронг и тримата американци — Ед Ланган, униформения морски офицер, капитан трети ранг Джон Мишауър и Стенли Роузмънт, висок мъж на около петдесет. Дънрос не знаеше, че Ланган работи за ФБР, нито пък, че Мишауър работи за американското военноморско разузнаване. Знаеше само, че Роузмънт работи за ЦРУ, макар да не бе от висшите му служители. Някои от жените все още се връщаха по масите си, а други бъбреха по терасите или в градината. Мъжете лениво пиеха своите питиета. Настроението бе също толкова приятно, колкото и нощта. В салона няколко двойки танцуваха. Ейдриън беше между тях, а Пенелоуп стоически понасяше Хавъргил. Той забеляза Кейси и Бартлет, които бяха погълнати от разговора си с Питър и Фльор Марлоу и умираше от желание да дочуе какво си говореха. Този приятел, Марлоу, може да докара големи неприятности, помисли си между другото той. Вече знае прекалено много тайни и ако можеше да прочете нашата книга… Изключено, мислеше той. Дори и адът да замръзне! Това е книгата, която той никога няма да прочете. Как е могъл Аластър да направи такава глупост!
Преди няколко години Аластър Струан бе поръчал на един известен писател да напише историята на „Струан“ в чест на сто двайсет и пет годишнината на тяхната компания и му бе предоставил старите счетоводни книги и куфари с документи, които не бе прочел и пресял предварително. След по-малко от година писателят бе представил готовото произведение — вълнуваща плетеница от събития и сделки, за които се предполагаше, че са завинаги погребани. Потресени, те му бяха благодарили и му бяха изплатили значителен хонорар, а единствените два екземпляра от книгата бяха заключени в сейфа на тай-пана.
Дънрос реши да ги унищожи. Но в края на краищата, помисли си той, животът е такъв, какъвто е, джосът си е джос и при условие, че ще я четем само ние, не би могла да ни навреди.
— Здравей, Роджър — каза той с ледена усмивка. — Може ли да останем при вас?
— Разбира се, тай-пан. — Крос сърдечно го поздрави, както и останалите. — Чувствай се като у дома си.
Американците учтиво се усмихнаха на шегата. Поговориха още малко за разни несъществени неща и за конните състезания в събота, а след това Ланган, Роузмънт и капитан Мишауър, усещайки, че останалите искат да поговорят насаме, учтиво се извиниха и се оттеглиха. Щом останаха сами Брайън Куок разказа накратко онова, което му бе казал Дънрос.