— Да. — Лицето на Крос бе много сериозно. — В колко часа е умрял?
Дънрос му преразказа целия си разговор с Киърнън, но спести онази част, която се отнасяше до разговора с Швейцария. Някаква интуиция го накара да скрие.
— Сега въпросът е: това нещастен случай ли е, случайност или убийство?
— Не знам — каза Крос. — Но лично аз не вярвам в случайности.
— Аз също.
— По дяволите — каза през зъби Армстронг, — ако А. М. Г. не е имал разрешение… един бог знае какво е имало в тези доклади, по дяволите, и ти, Йан. Ако притежаваш единствените екземпляри, това ги прави по-опасни от когато и да било.
— При условие, че съществуват — каза Дънрос.
— А съществуват ли?
— Ще ви кажа утре. В десет сутринта. — Дънрос се изправи. — Моля да ме извините — каза вежливо той с неговия непринуден чар. — Трябва да обърна внимание и на останалите гости. А, и още нещо. Какво ще стане с „Ийстърн Клауд“?
— Утре ще бъде освободен — каза Роджър Крос.
— И в двата случая ли?
Крос се престори на изненадан.
— Боже Господи, тай-пан, не сме искали да правим сделка! Брайън, не му ли каза, че просто се опитваме да помогнем?
— Да, сър.
— Приятелите трябва винаги да си помагат, нали, тай-пан?
— Да. Точно така. Благодаря ви.
Те гледаха след него, докато се изгуби от погледите им.
— Да или не? — измърмори Брайън Куок.
— Дали съществуват? Според мен, да — каза Армстронг.
— Разбира се, че съществуват — каза с раздразнение Крос.
— Но къде? — Той се замисли за момент, а след това добави с още по-голямо раздразнение: — Брайън, докато ти беше при Йан, Уайн Уейтър Фенг ми каза, че нито един от шперцовете му не става.
Сърцата и на двамата полицаи подскочиха.
— Това е много неприятно, сър — отвърна предпазливо Брайън Куок.
— Да. Този сейф никак няма да е лесен.
Армстронг каза:
— Може би трябва да проверим в Шек-О, сър, за всеки случай.
— Ти би ли държал такива документи там — в случай че съществуват?
— Не зная, сър. Дънрос е непредвидим. Според мен сигурно са в личния му апартамент на последния етаж на „Струан“. Това е може би най-сигурното място.
— Ходил ли си там?
— Не, сър.
— Брайън?
— Не, сър.
— И аз не съм.
Брайън Куок каза замислено:
— Бихме могли да изпратим там наш екип само нощем, сър. Има личен асансьор за този етаж, но за него е необходим специален ключ. Освен това се предполага, че има още един асансьор — директно от подземния гараж.
— В Лондон е станал страхотен гаф — каза Крос. — Не мога да разбера защо тези скапани глупаци не са си свършили работата. Нито пък защо А. М. Г. не е поискал разрешение.
— Вероятно не е искал да знаят, че работи за външен човек.
— Ако външният човек е бил само един. Може да е имало и други — Крос въздъхна и потънал в мисли, запали цигара. Армстронг отново усети спазмите от желанието да запали. Отпи голяма глътка коняк, но това не го облекчи.
— Ланган предал ли е своя екземпляр, сър?
— Да. На Роузмънт и на дипломатическия куриер за щаба на ФБР във Вашингтон.
— По дяволите — каза кисело Брайън Куок, — значи до утре сутринта всички в Хонконг вече ще са го научили.
— Роузмънт ме увери, че това няма да стане. — Крос се усмихна без настроение. — И все пак, трябва да сме подготвени.
— Може би Йан щеше да бъде много по-сговорчив, ако знаеше това, сър?
— Не, много по-добре е да го знаем само ние. Но и той е намислил нещо.
— А какво ще кажете да изпратим полицейски началник Фоксуел да поговори с него, сър? Стари приятели са — предложи Армстронг.
— Щом Брайън не може да го убеди, значи никой не е в състояние да го направи.
— А губернаторът, сър?
Крос поклати глава.
— Няма защо да намесваме и него. Брайън, ти се погрижи за Шек-О.
— Да открия и да отворя сейфа ли, сър?
— Не. Просто заведи няколко души и направи всичко възможно никой друг да не влиза там. Робърт, иди до щаба си се свържи а Лондон. Обади се на Пенели от пети отдел и на Съндърс от шести. Разбери всички подробности за А. М. Г. — всичко, което можеш, провери доколко е вярно това, което каза тай-панът. Провери всичко — може би има и други копия. След това изпрати тук трима от нашите хора, за да държат под наблюдение къщата и особено Дънрос, естествено без той да разбере. След час имам среща с големия началник на кръстовището на „Пийк роуд“ и „Кълъмс уей“ — имате достатъчно време. Изпратете още един екип, който да наблюдава сградата на „Струан“. Оставете един човек в гаража — за всеки случай. Остави ми колата си, Робърт, ще се видим след час и половина в кабинета ми. А сега изчезвайте.