— Не ми каза, Йан. Всъщност не каза нищо, но Кейси познава добре банкерите и схвана това между думите му. Тя е убедена, че той мисли точно това. Имам чувството, че не е много очарована и от Хавъргил.
След кратка пауза Дънрос каза:
— Какво друго мисли тя?
— Че може би е по-добре да сключим сделка с Горнт.
— Това е ваш проблем.
— Да, така е. А Тайпей? — попита Бартлет с желанието да поддържа напрежението в Дънрос.
— Какво?
— Още ли съм поканен?
— Да, да разбира се. Това ми напомня, че с любезното разрешение на помощник-комисаря на полицията ще бъдеш под мое попечителство. Утре Армстронг ще бъде информиран за това. Ще трябва да подпишеш една хартийка за това, че се задължаваш да се върнеш заедно с мен.
— Благодаря ти, че си уредил този въпрос. Кейси все още ли не е поканена?
— Мисля, че сутринта се разбрахме.
— Просто питам. А какво става със самолета ми?
Дънрос се намръщи, излизайки от равновесие.
— Мисля, че все още е задържан. Искаше да пътуваме с него до Тайпей ли?
— Би било удобно, нали? Ще можем да пътуваме, когато пожелаем.
— Ще видя какво мога да направя — Дънрос го наблюдаваше. — Значи предложението ви остава в сила до вторник?
— Остава, точно както каза Кейси. До края на работния ден.
— До вторник в полунощ — противопостави се Дънрос.
— Винаги ли се пазариш, независимо от другия?
— А ти не го ли правиш?
— Добре, вторник в полунощ. Значи в първата минута на сряда всички задължения и добри отношения отпадат. — Бартлет искаше да поддържа натиска върху Дънрос, искаше да получи отговора още сега, а не във вторник, за да може да го използва срещу или съвместно с Горнт. — Онзи от „Блекс“, председателят, как се казваше?
— Комитън Саутърби.
— Да, Саутърби. Разговарях с него след вечерята. Каза ми, че изцяло стоят зад Горнт. Намекна, че и Горнт при желание може да получи много евродолари. — Бартлет отново забеляза, че е попаднал точно в целта. — Така че все още не знам как ще платиш на „Тода шипинг“ — каза той.
Дънрос не отговори веднага. Все още правеше опити да се измъкне от този лабиринт. И всеки път се връщаше до началото — Гавалан, де Вил, Линбар Струан, Филип Чен, Аластър Струан, Дейвид Макструан или баща му Колин Дънрос. Шпионинът трябваше да е един от тях. Част от информацията Бартлет можеше да научи от банките, но не и корпоративните им загуби за тази година. Цифрата беше прекалено точна. Това бе шокиращото. Както и „… надутата печалба“.
Той гледаше американеца и се чудеше с каква ли друга вътрешна информация разполага, усещайки как капанът се затваря и няма никакви възможности за маневриране. И все пак знаеше, че не трябва да отстъпва прекалено много, защото ще изгуби всичко.
„Какво да правя?“
Той погледна към портрета на Дърк Струан и видя изкривената полуусмивка и погледа, който му казваше: „Рискувай, момко, къде е куражът ти?“
„Много добре.“
— Не се притеснявай за „Струан“. Ако решиш да се съюзиш с нас, ще искам двугодишен договор — още двайсет милиона през следващата година — каза той, рискувайки всичко. — Искам седем при подписването на договора.
Бартлет не показа радостта си.
— Съгласен съм за двугодишния договор. А колкото до парите, Кейси предложи два милиона веднага, а след това по милион и половина на всяко първо число на месеца. Гавалан каза, че това е приемливо.
— Не е. Искам седем веднага, а останалите разпределени по месеци.
— Ако се съглася на този вариант, ще искам правата над новите ти кораби от „Тода“ като гаранция за тази година.
— За какво, по дяволите, искаш гаранции? — отсече Дънрос. — Основната цел на сделката е да станем партньори. Партньори в едно колосално разрастване в цяла Азия.
— Да. Но нашите седем милиона ще покрият септемврийските ти плащания на „Тода шипинг“ и ще те измъкнат от капана на „Орлин“, а ние не получаваме нищо в замяна.
— Защо трябва да ти давам някаква концесия? Мога веднага да направя отстъпка за договора и да взема без затруднения аванс за осемнайсет от двайсетте милиона, които ще осигуриш.
„Да, можеш — мислеше си Бартлет, — след като подпишем договора. Но дотогава не можеш да вземеш нищо.“
— Ще се съглася да променим стойността на незабавното плащане, Йан. Но срещу какво? — той небрежно погледна към портрета, който висеше точно срещу него, но не го видя, защото всичките му сетива бяха насочени към Дънрос — разбираше, че влизат в близък бой. Правата над огромните товарни кораби от „Тода“ биха премахнали всички рискове за „Пар-Кон“, независимо от действията на Дънрос.
— Не забравяй — добави той — че твоите двайсет и един процента от „Виктория бенк“ са вече заложени като гаранция за дълговете ти към тях, за което е подписано двустранно споразумение. Ако не успееш да платиш на „Тода“ или на „Орлин“, твоят стар приятел Хавъргил ще ти измъкне акциите. Поне аз бих го направил.