Кейси го наблюдаваше, загледан в портрета, почти преминал в друго измерение.
— Дано успея и аз да се справя така както тя го е правела — измърмори разсеяно той и на Кейси й се стори, че го казва на нея, на момичето от картината.
Погледът й се плъзна над Дънрос към портрета на Дърк Струан и отново й направи впечатление изумителната прилика. Във всичките десет портрета — девет мъже и една жена — имаше някаква много силна фамилна прилика. Под портрета на всеки тай-пан имаше малка месингова плочка, на която бе изписано името му и годините на раждането и смъртта му: Дърк Дънрос, четвърти тай-пан 1852–1894, изчезнал в Индийския океан заедно с целия екипаж на „Сънсет Клауд“… Сър Локлин Струан, трети тай-пан 1841–1915… Аластър Струан, девети тай-пан 1900… Дърк Струан, 1798–1841… Рос Лечи Струан, седми тай-пан 1887–1915, Командир на Кралския шотландски батальон, загинал при изпълнение на дълга си при Ипра…
— Толкова много история — тя прецени, че е време да прекъсне мислите му.
— Да, така е — каза той, отправил вече поглед към нея.
— Ти си десетият тай-пан, така ли?
— Да.
— Имаш ли вече портрет?
— Не.
— Ще трябва да си направиш, нали?
— Да, да, когато му дойде времето. Няма защо да бързам.
— Как се става тай-пан, Йан?
— Трябва да бъдеш избран от предишния тай-пан. Само той може да го реши.
— Избрал ли си си вече наследник?
— Не — каза той, но Кейси си помисли, че го е направил. „Защо да ми казва — каза си тя. — И защо му задаваш толкова много въпроси?“
Тя отмести погледа си от него. Малък портрет привлече вниманието й.
— Кой е този? — попита тя развълнувана. Мъжът бе несъразмерен, джудже с гърбица, очите, му гледаха с любопитство, а усмивката му бе саркастична. — И той ли е бил тай-пан?
— Не. Това е Страйд Орлов, главният капитан по времето на Дърк. След като тай-панът бил убит и мястото му заел Кълъм, Страйд Орлов станал главнокомандващ на нашия флот от клипери. Според легендата е бил голям моряк.
След кратка пауза тя каза:
— Извинявай, но в него има нещо, от което ме побиват тръпки. — В колана на Орлов бяха затъкнати пистолети, а на фона бе нарисуван клипер. — Страховито лице.
— Видът му е действал по този начин на всички, с изключение на тай-пана и Хег Струан. Предполага се, че дори Кълъм го е ненавиждал. — Дънрос се обърна, изгледа я внимателно и тя почувства проучващия му поглед, от който по тялото й премина топла вълна и в същото време я разтревожи.
— Защо тя го е харесвала? — попита тя.
— Разказват, че веднага след големия тайфун, когато всички в Хонконг са поправили щетите, включително и Кълъм, дяволът Тайлър започнал да превзема „Ноубъл хаус“. Той издавал заповеди, поел контрол, отнасял се към Кълъм и Тес като към деца… изпратил Тес на борда на своя кораб „Уайт Уич“ и казал на Кълъм, че ако не се качи на кораба до залез-слънце лошо му се пише. А колкото до Тайлър, то според него „Ноубъл хаус“ се казвала вече Брок-Струан и тай-панът бил той! Така или иначе — никой не знае защо и как Кълъм добил кураж, Господи, та той бил едва на двайсет, а Тес още не била навършила шестнайсет — но Кълъм заповядал на Орлов да отиде на „Уайт Уич“ и да донесе съпругата му на брега. Орлов отишъл сам, веднага, а Тайлър бил все още на брега. Орлов я върнал, оставяйки след себе си един убит и още десетина със счупени глави или крайници. — Дънрос я гледаше и тя разпозна същата полуподигравателна, полужестока, полудяволска усмивка, която бе и на лицето на тай-пана. — И от този момент Тес, бъдещата Хег Струан, била влюбена в него, поне така разказват. Орлов служил вярно на нашия флот до момента, в който изчезнал. Бил е прекрасен човек и голям моряк, въпреки грозната си външност.
— Изчезнал ли? Потънал в морето?
— Не. Хег Струан казала, че един ден слязъл на брега в Сингапур и не се върнал. Много често заплашвал, че ще напусне и ще се върне у дома, в Норвегия. Така че може би го е направил. А може и да са го наръгали с нож. Кой знае, Азия е жестоко място, въпреки че Хег Струан се кълнеше, че няма мъж, който да е в състояние да убие Страйд Орлов и че сигурно е жена. А може и Тайлър да му е устроил засада. Кой знае?