„Слушай внимателно, синко — бе прошепнал умиращият мъж — тай-панът, прадядо Дърк Струан, е бил творение на Джин-куа, също както и «Ноубъл хаус». Джин-куа я е отгледал, създал е нея и Дърк Струан. Тай-панът е имал две държанки. Първата била Кай-сунг, една от дъщерите на Джин-куа от петата му жена. Гордън Чен, моят баща и твоят дядо, е бил техен син. Втората държанка на тай-пана била Т’Чънг Джин Мей-мей, негова любовница в продължение на шест години, за която тайно се оженил малко преди големият тайфун да убие и двамата. Тогава тя била на двайсет и три, блестяща, любима внучка на Джин-куа, пробутана на тай-пана, когато била на седемнайсет, за да го научи на разни неща, без той да знае, че го учат. От тях се родили Дънкън и Кейт, които приели името Т’Чънг и били отгледани в дома на баща ми. Баща ми омъжил Кейт за един шанхаец, китайски търговец, на име Питър Гавалан — Ендрю Гавалан е също твой братовчед, въпреки че не го знае… Трябва да ти разкажа толкова много истории, а имам толкова малко време. Няма значение, всички родословни дървета са в семейния сейф. Те са толкова много. Всички са ни роднини — У, Куанг, Сунг, Куок, Нгъ — всички стари фамилии. Използвай предпазливо това, което знаеш. Ето ключът от сейфа.
И още една тайна, синко Филип. Ние сме потомци на втората жена на баща ми. Татко се оженил за нея, когато бил на петдесет и три, а тя на шестнайсет. Тя е дъщерята на Джон Юан, незаконен син на големия американски търговец Джиф Купър от евроазиатката Изоубъл Яу. Изоубъл Яу е държаната в дълбока тайна дъщеря на Роб Струан, доведения брат на тай-пана и съосновател на «Ноубъл хаус». Така че в жилите ни има кръв и от двата рода Струан. Аластър Струан е твой братовчед, както и Колин Дънрос. Макструан не са ни роднини. Тяхната история е написана в дневника на дядо. Синко, варварите от Англия и Шотландия, идвали в Китай, но никога не се женели за онези, които са обожавали и в повечето случаи са ги изоставяли, за да се върнат на сивия остров на мъглите, дъждовете и облаците. Господи, как мразя английския климат и как ненавиждам миналото!
Да, Филип, ние сме евроазиатци, както и да го погледнеш. Така и не успях да се примиря с това. То е нашето проклятие и нашият кръст, но зависи от всички нас да го превърнем в щастие. Предавам ти «Хаус ъф Чен» богата и силна както е искал Джин-куа. Предай я и ти такава на твоя син и се погрижи и той да направи същото за неговия. В известен смисъл Джин-куа ни е дал живот. Завещал ни е богатство, тайни, приемственост и власт. И ни е дал една от монетите. Вземи, Филип, прочети за монетата.“
Старият свитък бе изписан с изящни калиграфски букви:
На този осми ден от шестия месец на година 1841, по календара на варварите, аз, Чен-це Джин Арн от Кантон, главен търговец на кохонга, дадох днес на Зеленоокия Дявол, тай-пан на „Ноубъл хаус“ и главен пират на всички чуждестранни дяволи, които обявиха война на Царството Небесно и откраднаха нашия остров Хонконг, четири милиона рупии в сребро… или един милион лири стерлинги техни пари и по този начин го спасих от Едноокия, неговият най-голям враг и съперник, който щеше да го погълне. В замяна на това тай-панът ни дава специални търговски, привилегии за период от двайсет години, обещава, че за вечни времена компрадор на „Ноубъл хаус“ ще бъде човек от „Хаус ъф Чен“ и се заклева, че той или неговите приемници ще зачетат всички дългове и дълговете на монетите. Те са четири. Всяка от тях е счупена на две половинки. Дал съм на тай-пана четири половинки. Той се закле, че когато някоя от другите половинки бъде дадена на него или на някой от следващите тай-панове, ще бъде изпълнено желанието на онзи, който я е донесъл, независимо какво е то… независимо дали е в рамките на техния закон, или на нашия, или извън тях.
Една от тези половинки остава в мен; една давам на У Фанг Чой, моя братовчед; една ще бъде дадена на внук ми Гордън Чен; а последната запазвам в тайна. Ти, който четеш това, помни, че не бива да използваш тази монета с лека ръка, защото тай-панът на „Ноубъл хаус“ е длъжен да даде каквото пожелаеш, но само веднъж. И не забравяй, че макар Зеленоокият Дявол да удържи на обещанието си, както и онези след него, той все пак е бясно варварско куче, коварен като мръсен Манчу, защото ние сме го обучавали — опасен като гнездо на пепелянки.
Филип Чен неволно потръпна, спомняйки си жестокостта, която бе винаги готова да изригне в Йан Дънрос. „Истински потомък на Зеленоокия Дявол помисли си той. — Да, и той и баща му.“
„Проклет да е Джон! Какъв дявол се е вселил в него? Какво ли са замислили с Линк Бартлет? Дали монетата сега е в Бартлет? Или е още в Джон и сега е може би в ръцете на похитителите.“