— Много хора са опитвали, а „Струан“ още е „Ноубъл хаус“.
— Да. Но в момента са уязвими.
— Как?
— Плащанията на „Тода шипинг“ и задълженията към „Орлин“.
— Не е истина. Кредитите на „Струан“ са отлични — разбира се удължени, но не повече отколкото на другите. Само ще отложат отпускането на нов кредит. Или Йан ще отиде при Ричард Куанг — или „Блекс“.
— Да кажем „Блекс“ не помогне — те няма да го направят — и да кажем, че Ричард Куанг е неутрализиран. Тогава остава „Виктория“.
— Тогава Дънрос ще поиска още кредит от банката и ние ще трябва да му дадем. Пол Хавъргил ще го постави на гласуване пред борда на директорите. Всички знаем, че не можем да се преборим с блока на „Струан“ и ще гласуваме „за“, преструвайки се на щастливи, че можем да услужим, както обикновено го правим.
— Не този път. Този път с радост мога да съобщя, че Ричард Куанг ще гласува против „Струан“. Това ще ограничи борда на директорите и искането за кредит ще се отложи — той няма да може да направи плащанията си и загива.
— За Бога, Ричард Куанг не е в директорския съвет! Да не си се побъркал?
Горнт дръпна от цигарата си.
— Не, ти си забравил моята игра. Така нареченото Състезание. Започна преди два дни.
— Срещу Ричард?
— Да.
— Горкият стар Ричард!
— Да. Той ни е решаващият глас. И Дънрос не очаква атака от него.
Плъм учудено го погледна.
— Ричард и Дънрос са големи приятели.
— Но Ричард е в беда. Започна натиска върху „Хо-Пак“. Ще направи всичко, за да се спаси.
— Колко от акциите на „Хо-Пак“ разпродаде под костуема цена?
— Много.
— Сигурен ли си, че Ричард няма резерви да отбие атаката, че няма резервни фондове?
— Ако има, винаги можем да претърпим неуспех, аз и ти.
— Да, ние можем. — Джейсън Плъм гледаше виещия се на спирала пушек от цигарата си, — но това, че Дънрос няма да може да посрещне плащанията си, не значи, че е свършен.
— Съгласен съм. Но след „нещастието“ с „Хо-Пак“ новината, че „Струан“ е имала неустойка ще докара акциите му до мъртва точка. Пазарът ще се изнерви, ще са налице признаци за надвиснал спад, който ние ще подклаждаме, като продаваме акциите му под реалната им стойност. Няма назначен съвет на борда в следващите две седмици, освен ако Пол Хавъргил свика извънреден. Но няма да го направи. Той си иска обратно пакета акции, повече от всичко на света. Така, че всичко е премислено предварително. Хавъргил ще определи правилата за спасяване на Ричард Куанг и гласуването ще бъде едно от основните правила. Бордът ще остави за няколко дни Йан да се изнерви и тогава ще предложи продължение на кредита и връщането на доверието в „Струан“ срещу процент от неговите акции — като залог за кредита.
— Дънрос никога няма да се съгласи — нито той, нито Филип Чен или Цу-ян.
— Или това или „Струан“ фалира — при положение, че ти твърдо държиш на това условие, а ти имаш контрола при гласуването. Щом вземем контролния пакет акции от него… ако ти контролираш съвета и съответно „Виктория“, той е ликвидиран.
— Да. Но представи си, че той получи кредит от друго място?
— Тогава, Джейсън, той само ще бъде лошо изпомачкан, може би оставен завинаги слаб. При всички положения ние ще направим удар. Въпросът е да улучим точно момента.
— А Бартлет?
— Бартлет и „Пар-Кон“ са мои. Той няма да тръгне с потъващия кораб на „Струан“. Аз ще се погрижа за това.
След кратка пауза Плъм Се обади:
— Възможно е.
— Участваш ли при това положение?
— След „Струан“ как ще налапаш „Пар-Кон“?
— Няма. Но вероятно — можем. — Горнт загаси фаса си. — „Пар-Кон“ ще изисква по-продължителни усилия и там проблемите са други. Най-напред „Струан“. Добре, казвай?
— Ако получа имотите на „Струан“ в Хонконг — 35 процента от земевладенията им в Тайланд и Сингапур и сме петдесет на петдесет при операциите на Кай Так.
— Всичко, с изключение на операциите Кай Так — необходими са ми, за да закръгля „Ол Ейжа Еъруейс“, сигурен съм, че ще ме разбереш, стари приятелю. Но ще имаш място в борда на новата фирма, десет процента от акциите на номинална стойност, места в съвета на „Струан“, разбира се, също и във всичките им клонове.
— 15 процента. И председателство, през година. Ще се редуваме с теб, нали?
— Съгласен, но аз ще бъда пръв. — Горнт запали цигара. — Защо не? По това време следващата година „Струан“ няма да има място в съвета, така че, Джейсън стари приятелю, твойто председателство формално е уредено. — Така, постигнахме пълно съгласие, нали? Ако искаш да го направим писмено в два екземпляра, по един за всеки от нас.