Каква е разликата между търговията с белия прах и търговията със сол? Никаква. Освен, че глупавият чужд закон нарича едната контрабанда, а другата не! Всичко стана преди около двадесет години, когато варварите изгубиха войната с демоните дошли от Източното море, правителството монополизира търговията тук.
Не се ли базираше търговията на Хонконг с Китай изцяло върху опиума, отглеждан във варварска Индия?
Но сега, когато унищожиха продуктивните насаждения там, се опитват да се преструват, че тази търговия не е съществувала, че е ужасно престъпление и че е неморална и наказанието за нея е двадесет години затвор!
Как може цивилизованият човек да разбира варварите?
Отвратен, той слезе долу.
„Иий — мислеше уморено той. — Беше тежък ден. Първо изчезването на Джон Чен. После тези две кантонски мърши, хванати на аерогарата и моят товар с оръжие, конфискуван от гадната полиция. След това писмото на тай-пан, предадено ми този следобед на ръка: «Поздрави, достопочтени стари приятелю. Съветвам те да поставиш Намбър Севън Сан при врага — за негово и наше добро. Покани Блек Биърд на среща тази вечер. Телефонирай ми след срещата».“ — Беше подписано от стар приятел и подпечатано с печата на тай-пан.
„Стар приятел“ за китайците беше точно определен човек или — компания, които са ти направили изключителна услуга в миналото или бизнесмен, който е доказал, че е способен и може да му се има доверие. Това отношение можеше да се предава от една генерация на следващата и така нататък.
„Да — помисли Уу — този тай-пан наистина е приятел. Той му предложи идеята с името и свидетелството за седмия син, уреди да го изпратят в Голдън кънтри, подготви почвата там и в университета и го наблюдаваше, без синът му да подозира — хитрост, с която реши дилемата как да изучи един от синовете си в Америка, без да бъде опетнен от участието в търговията с опиум.
Какви глупаци са варварите! Да, но това не се отнася до този тай-пан, той не е такъв. Истински стар приятел е, — също и «Ноубъл хаус».“
Уу си спомни за богатствата, които той и семейството му са трупали от поколения насам с или без помощта на „Ноубъл хаус“ в мирно и военно време. Спомни си как търгуваше там, където варварските кораби не успяваха — злато, нефт, опиум, каучук, техника, медикаменти, каквото и да е, всичко, до което можеше да се добере. Печелеше дори и от хора, помагайки им да избягат от комунистически Китай, възнаграждението за тази услуга беше доста чувствително. С или без помощта на „Ноубъл хаус“, но предимно с нейна помощ, с този тай-пан и с неговите предшественици. Така Уу кланът беше започнал да просперира и просперираше.
В момента Фор Фингър Уу притежава шест процента от „Ноубъл хаус“, акциите бяха закупени през годините и скрити с помощта на „Ноубъл хаус“ в сложен лабиринт, но изцяло под контрол на Фор Фингър Уу, най-големият дял от бизнеса на „Ноубъл хаус“ с трансформиране на фондовете в злато, заедно със солидни инвестиции в Макао, Сингапур и Индонезия, участие в бизнеса с недвижими имоти, кораби и банково дело.
„Банки — мрачно помисли той. — Ще прережа гърлото на племенника си, ако изгубя дори една медна монета!“
Отиде в задната страна на корабчето, където спяха с жена си. Тя лежеше на голямо покрито със сламен дюшек легло.
— Свърши ли вече? Идваш ли да си лягаш?
— Не. Ти спи. Аз имам още работа.
Тя послушно изпълни нареждането му. Беше първата му жена, ожениха се преди четиридесет и седем години.
Той си свали дрехите и се преоблече. Чиста бяла риза, чисти чорапи и обувки, добре изгладен панталон. Бързо се изкачи на палубата, чувстваше се неудобно и притеснено в дрехите, които беше облякъл.
— Ще се върна преди разсъмване, Фор Гранд-сан — каза той.
— Да, дядо.
— Да чакаш и да не заспиваш!
— Да, дядо.
Той леко потупа момчето и тръгна по пътеката от талпи, спря на третото корабче.
— Гудуедър Пуун? — извика.
— Да… да? — обади се сънен глас. Старецът се беше свил върху стар чувал и дремеше.
— Събери всички капитани. Ще се върна след два часа.
Пуун се ококори от изненадата.
— Ще отплуваме ли? — моментално попита той.
— Не. Ще се върна след два часа. Събери капитаните!
Уу продължи нататък и се качи в личната си фери сампан. Взря се напрегнато към брега. Паул Чой стоеше до големия му черен Ролс с щастлив регистрационен номер — 8, купен за 150 000 ХК долара при държавна разпродажба. Униформеният шофьор и телохранителят стояха почтително до сина му. Както винаги изпита задоволство при вида на голямата си скъпа кола. Разбира се, не беше единственият обитател от морските селца, притежател на Ролс. Но неговият беше най-новият модел. Номерът му осем — baat, беше щастливо число, защото се римуваше с taat, което означаваше „процъфтяващо развитие“.