— Това не ми изглежда нормално, мистър Смит — каза Паул Чой.
— Ох, страхувам се нашите местни, мистър… мистър Чий ли беше името ви?
— Чой, Паул Чой.
— А, да. Страхувам се, нашите местни не се интересуват от сложен, модерен бизнес, като комисионерството и пазар на акции — разбира се знаете, че местните тук са емигранти. Нали? Когато сме дошли тук, Хонконг е бил само пуст скалист бряг.
— Да. Но аз се интересувам, мистър Смит. В Щатите брокери…
— А да, Америка! Сигурен съм, че те правят нещата различно там, мистър Чой. А сега ме извините… приятен следобед.
Паул Чой обикаляше от борсов агент на борсов агент и навсякъде едно и също. Никой не искаше да го финансира без гаранция с печата на баща му.
След обиколката седна на пейка в „Мемориъл скуеър“ близо до Съдебната палата и многоетажните сгради на „Струан“ и „Ротуел-Горнт“, за да обмисли по-нататъшните си действия. Влезе в библиотеката на Съдебната палата и успя да склони педантичния библиотекар да го ориентира в правните постановки тук.
— Аз съм от „Симс Даусън енд Дик“ — непринудено започна той. — Юрисконсулт съм на фирмата. Завършил съм в Щатите. Искат от мен бърза информация за борсата на акциите и комисионерството.
— Правителствени разпоредби ли, сър? — попита услужливо възстарият библиотекар.
— Да.
— Няма такива, сър.
— Е?
— Вижте, реално погледнато никакви. — Библиотекарят отиде до рафтовете и извади един гигантски том. Необходимите неща бяха събрани в няколко параграфа.
Паул ахна от учудване.
— Това ли е всичко?
— Да, сър.
Главата му се замая от откритието.
— Но, това значи, че е широко отворено, пазарът е широко отворен!
Библиотекарят се забавляваше с неговата изненада.
— Да, в сравнение с Лондон и Ню Йорк. Колкото до комисионерството, вижте, всеки може да се установи като борсов агент, сър, при условие, че има акции за продаване и хора, които се интересуват от купуване и че двете страни са готови да плащат комисионни. Проблемът е, ъ, че тук фирмите контролират сами пазара на акциите.
— Как бихте разбили този монопол?
— О, не бих искал, сър. В Хонконг сме за статукво.
— Как би могло да се направи пробив тогава? И да се вземе участие в разпродажба?
— Съмнявам се, че ще можете. Англичаните доста зорко контролират.
— Това е несправедливо.
Библиотекарят кимна с глава и се усмихна мило на младежа. Той беше събрал върховете на пръстите си в пирамида и гледаше с умиление младия китаец, възхищавайки се от невинността и американското му образование.
— Предполагам, искате да играете на борсата за собствена сметка? — меко попита той.
— Да… — Паул Чой опита да прикрие грешката си и се запъна — всъщност… Даусън ми каза…
— Хайде, хайде, мистър Чой, вие не сте от „Симс Даусън енд Дик“ — меко го упрекна той. — Ако бяха наели американски юрист, това щеше да е нечувано нововъведение… И тогава не само аз, а още стотина души щяхме да знаем за вас и то много преди да сте пристигнали. Вие сигурно сте мистър Чой, височайшият племенник на Уу Санг Фанг, който току-що се е върнал от Харвард.
Паул Чой зяпна:
— Как разбрахте?
— Това е Хонконг, сър. В такова малко място човек трябва да знае какво става наоколо и да е ориентиран. Така оцеляваме. Вие наистина ли искате да се включите в борсата?
— Да, мистър…?
— Мануел Перейра. Аз съм португалец от Макао. — Библиотекарят извади химикалка и на гърба на визитната си картичка с красиви печатни букви написа адрес на фирма. — Ето. Това е фирмата на стар приятел, Ишуар Суржани. Неговият офис е непосредствено след „Натан роуд“ в Каулуун. Той е парси от Индия. Занимава се с обмяна на валута и с продажба на акции от време на време. Може би ще може да ви помогне — но да знаете, ако ви даде пари в заем, или кредит, лихвата ще е голяма.
— Много благодаря, мистър Перейра. — Паул Чой протегна ръка и изненаданият Перейра топло стисна десницата му. Обърна се да тръгне, но внезапно спря.
— Вижте, мистър Перейра… пазарът на акции. Има ли някаква вероятност? Каквато и да е? Някакъв начин да упражнявам такава дейност?
Мануел Перейра беше със сребърносиви коси, дълги красиви ръце и говореше великолепно китайски. Той внимателно прецени младежа пред себе си. След това тихо каза:
— Няма нищо, което да ви пречи да откриете фирма, да установите собствен пазар на акции — китайска борса. Това не противоречи на хонконгските закони — или липсата им. — Очите на възстария библиотекар блестяха. — Единственото, което ви трябва са пари, контакти, познания и телефони.