— Стоп!
Командата се разнесе като гръм първо на английски, после на хакло, на кантонезки и отново на английски. Настъпи затишие.
Униформеният полицейски инспектор стоеше уверено и спокойно пред тях без оръжие, само с мегафон в ръка. Беше влязъл през задната врата на банката.
— Часът е три — каза той на хакло. — Според закона банките се затварят в три часа. Тази банка в момента е затворена. Моля обърнете се и си отидете по домовете! Спокойно без паника!
Ново затишие, този път по-напрегнато, след това увеличаващи се признаци за начало на насилие, един мъж намусено възропта.
— Какво ще стане с парите ми…?
Другите почти бяха поели ропота, но полицаят реагира бързо, много бързо, директно към мъжа — вдигна подвижната преграда на тезгяха, разбута тълпата и застана пред него. Хората отстъпиха назад.
— Утре — тихо каза той, — ще си изтеглиш всичките пари утре.
Мъжът сведе поглед, скривайки омразата си към чужденеца със сини, студени като на риба очи. Отстъпи намръщен назад. Полицаят погледна останалите директно в очите.
— Вие отзад — заповяда той, моментално и безпогрешно откривайки мъжа, който ги задържа. — Обърнете се и дайте възможност на хората да излязат.
Мъжът покорно изпълни заповедта. Възбудената тълпа доби отново човешки вид. След моментно колебание още един се обърна и започна да пробива път към вратата.
— Хайде да излизаме, няма за какво да се мотаем тук цял ден — кисело подкани той.
Всички започнаха да излизат, роптаейки гневно — но поотделно, не като възбудена тълпа. Санг и касиерите избърсаха изпотените си от напрежение лица, след това седнаха зад преградата на безопасно разстояние.
Полицейският началник помогна на възрастната ама да се изправи. В края на устата й имаше засъхнало петънце кръв.
— Добре ли сте, госпожо? — попита той на хакло.
Тя се взря недоумяващо в него. Той повтори въпроса си на кантонезки.
— А, да… да — дрезгаво отговори тя, здраво притиснала към гърдите си книжния пакет с парите. — Благодаря. — Тя се обърна, потопи се в изнизващото се множество и изчезна. Стаята скоро се опразни. Англичанинът застана на тротоара пред банката, след като и последният клиент беше излязъл. Започна фалшиво да си подсвирква с уста, гледайки как хората се разпръскват в различни посоки.
— Сержант!
— Да, сър.
— Можеш да освободиш хората си. Доведи ги утре сутринта в девет и ще поставиш един на пост пред входа, за да пуска само по трима в банката. Ти и още четирима души ще сте повече от достатъчно.
— Да, сър — сержантът козирува.
Полицейският инспектор се обърна и влезе в банката. Заключи входната врата и се усмихна на Санг.
— Доста е влажно този следобед, нали? — каза той на английски, за да достави удоволствие на менажера, — всички образовани китайци в Хонконг се гордееха, че говорят този международен език.
— Да, сър — отговори изнервеният Санг.
Той харесваше инспектора и му се възхищаваше. Но днес за първи път виждаше белия началник изправен пред разярената тълпа, застанал сам, като зъл бог пред разбунтуваното множество, предизвиквайки го да започне да бълва огън и пламък.
Отново го побиха тръпки и той промълви:
— Благодаря, инспекторе.
— Дай да отидем в кабинета ти и да направя докладната.
— Да, моля. — Санг се наду пред подчинените си и се разпореди: — Приключете с книгите и приберете всичко по места.
Той заведе инспектора в офиса си, седна и се усмихна облекчено.
— Чай, инспекторе?
— Не, благодаря. — Главният инспектор Доналд С. С. Смит беше около метър и осемдесет висок, добре сложен, с руса коса, сини очи и опънато загоряло от слънцето лице. Той извади сноп листа и ги постави на бюрото. — Това са сметките на моите хора. Утре в девет ще закриеш влоговете и ще им ги изплатиш. Ще чакат пред задния вход на банката.
— Да, разбира се. Ще бъде чест за мен, но ще изгубя много от престижа си, ако ме напуснат толкова ценни вложители. Инспекторе, банката е толкова сигурна днес, колкото беше и вчера.
— Разбира се. Независимо от това, утре в девет. Моля в брой. — Той му подаде още попълнени бланки и четири спестовни книжки. — За тези тук ще взема изплатими чекове. Сега веднага.
— Но инспекторе, денят днес е необичаен. Банката „Хо-Пак“ няма проблеми. Разбира се, ако искате можете да…
— Сега. — Смит се усмихна приветливо. — Бланките са подписани и попълнени.
Санг ги погледна. Всичките бяха на китайци, които знаеше, че са познати на познати на този човек, чийто прякор беше Змията. Общата сметка на тези влогове възлизаше на 850 000 ХК долара. „И това е само в този клон — помисли си Санг, силно впечатлен от проницателността на Змията. Какво ли ще се получи, ако се прибавят и сметките във «Виктория», «Блекс» и всички други клонове в Абърдийн?“