— Добре — уморено каза Санг. — Но ще ми бъде много болно, че толкова много вложители напускат нашия клон.
Смит отново се усмихна.
— Нали още не е фалирала „Хо-Пак“?
— О не, инспекторе — отговори Санг, шокиран. — Издали сме активи на стойност един билион, имаме и банков резерв от десетки милиони в брой. Това са само хора, като тези местните тук, които временно са изгубили доверие в банката. Видяхте ли статията на мистър Хейпли в „Гардиън“?
— Да.
— Ах. — Лицето на Санг помръкна. — Злобни клюки, разпространявани от ревниви шефове на фирми и банки! Щом Хейпли го твърди, разбира се, че е така.
— Сигурно! Между другото, аз съм доста зает този следобед.
— Да. Разбира се. Веднага ще се заема. Аз, ъ, четох във вестника, че сте хванали един от бандата Бивши вълци.
— Трима заподозрени, мистър Санг, само заподозрени.
Санг потръпна.
— Дяволи! Но ще ги хванете всичките… изроди такива, да изпратят ухото на сина му! Сигурно са чужденци. Мога да се басирам, че е работа на чужденци. Ето, сър, чековете са готови…
На вратата се почука. Влезе ефрейтор и козирува.
— Извинете, сър, навън чака камион на банката. Казаха, че са от главния офис на „Хо-Пак“.
— Айейа — възкликна с облекчение Санг, — най-после. Бяха обещали да пристигнат до два часа. Пристигнали са още пари.
— Колко? — попита Смит.
— Половин милион, — избърза да отговори ефрейторът, подавайки документа. Той беше нисък, буден мъж с подвижни очи.
— Добре — каза Смит. — Така, мистър Санг, това ще намали натиска върху вас утре, нали?
— Да. Така е. — Санг видя, че двамата мъже го наблюдават и побърза да каже, — ако не бяхте вие и вашите хора… С ваше позволение искам да се обадя сега на мистър Ричард Куанг. Сигурен съм, че ще бъде чест за него да направи малък принос към благотворителния фонд на полицията в знак на признателност.
— Много любезно, мистър Санг, но няма нужда.
— Ще се почувствам засегнат, ако не приемете, инспектор Смит.
— Наистина сте много любезен, — каза Смит, уверен, че без него и хората му, Санг, касиерите и още много други сега щяха да са мъртви. — Благодаря, но наистина няма нужда. — Той прие изплатимите чекове и излезе.
Мистър Санг започна да убеждава ефрейтора, който накрая се съгласи да повика началника си, сержант Мок. Той също започна да отказва в началото.
Мистър Санг продължи да настоява. Ричард Куанг, на свой ред одобри предложеното от менажера дарение — 20 000 ХК долара в брой.
— Мистър Мок, приемете ги, моля ви, заедно с благодарностите на банката.
— Благодаря, почтени Санг — каза любезно Мок, поставяйки парите в джоба си. Беше доволен, че е в дивизията на Змията и изключително впечатлен от предсказанието на шефа си за размера на вероятното възнаграждение, което ще получат за свършената следобед работа в банката. — Надявам се да останете платежоспособни и да надживеете бурята. Утре ще организираме работата и денят ще мине по-спокойно. Ще бъдем тук в девет за парите си…
Старата ама седеше на пейка край пристанището, за да се възстанови от преживяното в банката. Гърдите я боляха, всъщност те винаги я боляха — уморено си помисли тя. Съдба. Казваше се Ах Там. Понечи да стане, но млад шляещ се наблизо мъж я спря.
— Сядай долу, старо! Искам да говоря с теб. — Беше нисък, около двадесетгодишен, тумбест, с лице нашарено от белези от шарка. — К’во имаш в плика?
— Какво? Какъв плик?
— Този, дето си го стиснала с вонящите си ръце.
— Този ли? Нищо, почтени господине. Това са бедните ми покупки, които…
Младежът седна на пейката до нея и изсъска в ухото й:
— Млък, стара вещице! Видях те, че излезе от шибаната банка. Колко имаш в плика?
Изплашената старица отчаяно стискаше парите до гърдите си. Беше затворила очи от ужас и проплака:
— Това са всичките ми спестявания, поч…
Той издърпа илика и го отвори.
— Айейа! — Преброи старите банкноти. — 323! — каза презрително. — Ти на кого си ама — на някой просяк ли? Май не си от много умните на тоя свят?
— О да, така е, почтени господине! — отвърна, следейки го с малките си черни очички.
— Моят дял е 20 процента — каза той и започна да отброява.
— Но сър — захленчи умолително тя, — 20 е много за мен. Ще направите голямо добро, ако приемете 5 процента заедно с благодарностите на една бедна старица!
— 15.
— 6.
— 10 и това е окончателно. Няма цял ден да се разправям с теб!
— Но сър, вие сте млад и силен. Силните трябва да защитават възрастните и бедните.