— Така е — помисли за момент той, опитвайки се да бъде справедлив. — Добре, 7 процента.
— О, колко сте великодушен, сър. Благодаря. — Тя го гледаше докато той отброи 22 долара, след това бръкна в джоба на дънките си и извади още 61 цента.
— Ето, вземи. — Даде й рестото, след това й върна плика с парите.
Амата започна да го отрупва с благодарности. Беше щастлива от споразумението, което бяха постигнали.
„О, богове — мислеше екзалтирано тя, — 7 вместо, най-малко 15, е справедливо.“
— И вие ли имате пари в тази банка, почтени господине? — любезно го попита тя.
— Разбира се — отговори вежливо младежът, сякаш е вярно. — Моето Братство има сметка там от години. Имаме… — той удвои първата сума, която му дойде наум — … само в този клон имаме над 25 000.
— Иий — монотонно проточи възклицанието си старицата. — Толкова богат! В момента, в който те видях, знаех, че си 14 карата злато… и че си почтен.
— Дори съм по-добре, отколкото си мислиш — гордо и самодоволно се захвали той. — Аз съм… — Но спря, спомняйки си предупрежденията на шефа, да бъде предпазлив. И разбира се не й каза, че е Кин Соп-минг, Смолпокс Кин, един от бандата на Бившите вълци и че са четирима. — Хайде, заминавай, стара жено. Имам по-важна работа от това да си говоря с теб.
Амата се изправи, поклони се и тогава забеляза мъжа, който беше пред нея на опашката в банката. Кантонец, закръглен продавач, който имаше сергия за домашни птици на една от търговските улици в Абърдийн.
— Добре — каза му тя, — но ако искаш клиент, ето там има един лесен. Беше пред мен на опашката в банката, изтегли над 8 000 ХК долара.
— О, къде е? Къде е той?
— Ще ми дадеш ли 15 процента?
— 7 — и това е последно! 7!
— Добре, 7. Погледни натам! — прошепна тя. — Дебелият, дето прилича на мандарин, с бялата риза — този дето се е изпотил.
— Разбрах.
Младежът се изправи и се отдалечи, за да пресрещне търговеца на птици. Засече го на ъгъла. Мъжът замръзна, изплашен за момент, след това се пазари малко и накрая плати 16-те процента, които му искаха, след което си тръгна. Младежът се върна при амата.
— Ето, бабке — каза той. — Прелюбодеецът имаше 8 162. 16 процента от тази сума прави…
— 1 305,92, а моите 7 са 91,41, моментално си сметна дела амата.
Той отброи точно, а тя се съгласи да дойде на следващия ден и да шпионира за него.
— Как се казваш?
— Ах Су — излъга тя. — А ти?
— Мо Уу-фанг — отвърна той, използвайки името на приятеля си.
— До утре — сбогува се радостно, доволна от дневната печалба, пак му благодари и се отдалечи, поклащайки се тромаво.
Неговата печалба от деня също беше добра. Сега имаше в джоба си над 3 000 долара, а сутринта беше само с парите за рейса. Неочакван късмет! Сутринта бе дошъл в Абърдийн от „Глесинг пойнт“ без други планове, освен да пусне още едно писмо за откуп до „Хаус ъф Чен“.
— Ще го пуснеш, за да пратим шибаната полиция по грешна следа — каза баща му, който беше шеф на бандата.
— Но това писмо няма да ни донесе пари.
— Как можем да му предадем сина, като е убит и заровен? Ти би ли платил без никакво доказателство, че ще ти го върнат жив? Разбира се, не! Голяма грешка е, че си го ударил с лопатата.
— Но той се опита да избяга! — оправда се брат му.
— Истина беше, брат ми. Но първият удар беше достатъчен и не го уби, само малко му преви главата. Не трябваше да удряш повече!
— Не трябваше, но ме бяха хванали вече дяволите и продължих. Ударих го само четири пъти! Иий, тези благородници са с много меки глави!
— Да, прав си — съгласи се баща му, Кин Мин-та или още Болдхед Кин, който беше нисък, оплешивял, с много златни зъби. — Хайде, няма какво да се връщаме повече на това. Джос. Негова си е грешката, дето се е опитвал да избяга! Видяхте ли какво пише в сутрешния брой на „Таймс“!
— Не — още не, татко.
— Ето, дай да ти го прочета: „Директорът на полицията е дал изявление, че са арестували трима заподозрени, един, от които предполагат, е член на Бившите вълци, опасната престъпна банда, отвлякла Джон Чен. Властите се надяват, случаят скоро да бъде разрешен“.
Всички се разсмяха, той, по-малкият му брат, баща му и последният член на бандата — приятелят му, Дог-йърд Чен, Пун По Чен. Добре знаеха, че това са фантазии на полицията. Нито един от тях не беше член на някакво тричленно братство и нито един не беше залавян за престъпление досега, въпреки че основаната от баща му банда вече доста време оперираше хазартен синдикат в „Норт пойнт“. Баща му предложи отвличането на Джон Чен, както и изпращането на отрязаното ухо, когато неблагоразумният нещастник се бе опитал да избяга.