— Да, знам. — Бар го наблюдаваше. — Чух, че си имал проблем в клона на Монкок, също и в Цим Ша Цуи… в Ша Тцуи, Новите територии. Господ да ти е на помощ… и в Лан Тао също. — Лан Тао беше остров на шест мили източно от Хонконг, най-големият в архипелага от триста острова, влизащи в границите на колонията. Беше почти безлюден, поради недостига на вода.
— Няколко клиенти изтеглиха влоговете си — каза Ричард Куанг иронично. — Нямаме проблеми там.
Всъщност имаха проблеми. Той го знаеше и се страхуваше, че и на другите им е ясно. Започна се с Абърдийн. След това, през деня звъняха разтревожено и менажери от други клонове. Банката имаше осемнадесет клона, пръснати из колонията. В четири от тях тегленията силно нараснаха. В ранния предобед, оживена опашка се бе оформила и в Монкок. Всички искаха целите си влогове. Макар, че случилото се в Монкок не прие застрашителните размери на Абърдийн, недоверието към банката растеше. Ричард Куанг можеше да си обясни реакцията на хората по крайбрежните села, като отзвук от новината за това, че Фоу Фингър Уу и неговите хора масово си бяха изтеглили влоговете. Но тогава, каква бе причината за опашките в Монкок? Защо там? А защо в Лан Тая? Ами в Цим Ша Цуи — най-печелившият му клон, който съперничеше с оживлението си на „Голдън фери терминал“, където дневно минаваха 150 000 души, пътуващи за и от Хонконг?
Трябва да е някакъв заговор!
„Дали зад всичко това не стои моят враг и изпечен съперник Смайлър Чинг? Или онези гадове от «Блекс» и «Виктория»?“
Ами ако мозъкът на този заговор е Хавъргил? Или пък Саутърби от „Блекс“ — той винаги ме е мразел. Проклетници! Но защо им трябва да ме нападат? Разбира се, аз съм по-добър банкер от тях и те завиждат, но моят бизнес е с цивилизовани хора и едва ли ги засяга. Защо? Или пък е изтекла информация, че въпреки моите решения за ръководенето на банката и въпреки възраженията ми, моите партньори, пряко контролиращи банката са разгласили, че вземам фондове — за кратки срокове при ниска лихва, а отпускам заеми за недвижими имоти — за дълги срокове при висока лихва. И сега в резултат на тяхната глупост няма да можем да издържим на натиска.
На Ричард Куанг му идваше да крещи, да си скубе косите. Неговите тайни съдружници бяха Ландо Мата и Тайтфист Танг, основни акционери на хазартния и златообработващия синдикат в Макао, заедно със Смъглър Мо, който пък му помогна да основе и финансира „Хо-Пак“ преди десет години.
— Видя ли тази сутрин предсказанията на Стария сляп Тунг? — попита го той, усмихнат.
— Не, не съм. Какво казва?
Ричард Куанг потърси вестника и след това му го подаде.
— Всичките предсказания са за бум. Навсякъде осмица, щастливо число и сме в осмия месец. Рожденият ми ден също е на осми този месец…
Бар прочете предсказанието. Въпреки вроденото си недоверие в такива неща, бе живял достатъчно дълго в Азия, за да може категорично да ги отхвърли. Сърцето му се разтуптя. Популярността и всеобщото уважение към Стария сляп Тунг бяха големи.
— Боже, та ако човек му вярва ще си помисли, че ни предстои най-големия бум в историята — смая се той.
— Обикновено е доста предпазлив. Айейа, представяш ли си какво означава това. Направо нечувано! Много добре, нали?
— Повече от добре. Междувременно, стари приятелю, дай да приключим с този бизнес, а?
— Разбира се. Само че, Дънстън, това е много шум за нищо. По-силни сме от всякога — акциите ни едва са спаднали с един пункт. — Още с отваряне на борсата са били пуснати масово малки количества наши акции, под стойността им, на което ако не се реагира веднага, цената стремглаво пада. Ричард Куанг бе наредил на брокерите си моментално да ги изкупят и да продължават да изкупуват. Това бе стабилизирало запаса му от акции. През деня неговите дилъри, за да запазят позицията на акциите му трябваше да закупят почти пет милиона дяла, невиждано количество, продадено за един ден. Никой от експертите му не можа да открие кой бе пуснал за разпродажба такова голямо количество. Нямаше друга причина за загубване на доверието в банката, освен оттеглянето на Фор Фингър Уу. Да е проклет този дърт дявол и неговият прекалено умен, изучен в Харвард племенник! — Защо не…
Телефонът иззвъня.
— Извини ме! — предупредих да не ме прекъсваш!
— Мистър Хейпли от „Гардиън“, каза, че е важно, — оправда се секретарката Мери Йок, негова племенница. — Обади се и секретарката на тай-пан. Съвещанието на директорския съвет на „Нелсън трейдинг“ е изместено за днес в пет часа следобед. Мистър Мата позвъня и каза, че също ще присъства.