Сърцето на Ричард Куанг прескочи няколко удара. „Защо? — питаше се той, ужасено. Нали съвещанието трябваше да бъде отложено за следващата седмица. Ох, защо?“ Остави този въпрос за по-късно и се върна на Хейпли. Реши, че ще е твърде опасно да отговаря на въпросите му в присъствието на Бар.
— Предай му, че ще го потърся по-късно — той се усмихна. — Хайде да го отложим за ден-два, Дънстън, ние наистина нямаме проблеми…
— Не мога, приятелю. Съжалявам. Имаше специално заседание по въпроса и решението е това да се уреди още днес. Бордът на директорите настоява за това.
— В миналото сме били много щедри към вас — в момента работите с четиридесет милиона наши пари, които сме отпуснали без гаранции. Имаме и други седемдесет милиона вложени, като джойнт венчър, в новата ви строителна програма.
— Да, Ричард, наистина си бил щедър и твоята печалба ще е значителна. Но тези заеми са нещо друго и споразуменията по тях бяха направени в дух на добра воля още преди доста време и ще бъдат честно уредени в определените срокове. Никога не сме имали неустойка към „Хо-Пак“ или към който й да било. — Бар му подаде обратно вестника и заедно с него подписаните и подпечатани с печата на корпорацията книжа. — Сметките ще се обединят, така че един чек ще бъде достатъчен.
Общо възлизаха малко над девет и половина милиона долара.
Ричард Куанг подписа чека и го подаде с усмивка на сър Дънстън Бар, след това, когато той си отиде, започна да проклина всички наоколо, отиде в офиса си и тръшна вратата след себе си. Изрита бюрото, после вдигна телефона и се разкрещя на секретарката, да го свърже с Хейпли.
— Да ги вземат дяволите всички! — изпищя той към тавана и се почувства по-добре. Чудя се… ох, чудя се дали ще мога да убедя Змията, утре да забрани всякакви опашки? Може би той и хората му ще могат да го направят, като се разминат само с няколко счупени ръце.
Ричард се замисли. Денят му бе отвратителен. Започна още сутринта на хиподрума. Беше уверен, че треньорът — или жокеят — дават на кобилата му стимулиращи хапчета, за да бяга по-бързо. А на състезанието в събота ще прекратят хапчетата, ще подкрепят някой аутсайдер и накрая ще приберат печалбата без той да участва в подялбата. Отвратителни мърши са всичките! Лъжци! Сигурно мислят, че издържам коня си, за да губя пари?
Капризният Бар и кучият му син чичо Уу! Тези тегления ще са причината да загубя повечето от парите си. И без подкрепата на Ландо Мата, Смъглър Мо, Тайтфист Танг и тази на тай-пан мога да мина. Достатъчно съм силен да издържа. Сигурно трябва да крещя и пищя, да проклинам и плача, но всъщност нищо не може и няма да уплаши нито мен, нито „Хо-Пак“. Твърде много държат на мен.
Наистина скапан ден. Единственият светъл момент беше срещата му с Кейси. Достави му удоволствие да гледа тази толкова умна, спретната, свежа и открита американка. Разговаряха за финанси и той почувства, че може със сигурност да им вземе целия или поне част от бизнеса. Чистата печалба ще е голяма. Стори му се доста наивна. Познанията й за банково дело и финанси са впечатляващи, но за света на Азия, никакви! Толкова е наивно да излагаш открито плановете си. Да благодарим на Бога, че ги има американците.
— Аз обичам Америка, мис Кейси. Да. Два пъти в годината ходя там, хапвам хубави стекове и се забавлявам във Вегас — и правя бизнес, разбира се.
„Иий — мислеше щастливо той, — проститутките там са най-добрите и най-достъпните в света и струват доста по-евтино от момичетата в Хонконг! Такова удоволствие е да правиш любов с американките — миришат приятно, страхотни гърди, дълги бедра и хубави задници. Но, най-хубаво е във Вегас. Спомни си русата красавица, дето стърчеше над него, но като легна в леглото…“
Личният му телефон позвъни. Вдигна го раздразнен както винаги, защото му се бе наложило да го инсталира. Но нямаше друг избор. Направи го, когато го напусна дългогодишната му секретарка, за да се ожени, и жена му се наложи да назначи на нейно място любимата си племенница. „За да го шпионира разбира се — кисело си помисли той. — Иий, през какво ли не трябва да минава мъжът?“
— Да? — обади се той, чудейки се, какво ли иска сега жена му?
— Не си ми се обаждал цял ден… Чакам от часове да те чуя!
Чувайки гласа на любовницата си, сприхавото му настроение изчезна.
— Слушай, малко съкровище — отговори разнежено той. — Бедното ти татенце беше много зает през целия ден. Аз…
— Ти просто не искаш вече скъпата си дъщеричка. Ще трябва да се удавя в пристанището или да си намеря друг, който да ме цени повече!
Кръвното му се вдигна, докато слушаше разтревожените й оплаквания.