— Това не е за бас, щях да съм изумен, ако не са спали заедно. Той очевидно е влюбен в нея и тя в него. Нали ги видя как танцуваха. Тук наистина няма място за басиране.
Бръчките около очите й се задълбочиха.
— Тогава, на колко ще се басираш, ако ти докажа, че изобщо не са били любовници?
— А? Знае ли човек?
— Казвай, тай-пан?
Той я гледаше. После каза:
— Хиляда към… Десет срещу един ти давам.
— Съгласна съм! Залагам сто. Благодаря, тай-пан. Сега за „Нелсън“…
— Откъде получи тази информация?
Тя извади един от телексите, които държеше в ръцете си. Останалите остави в табличката на бюрото му.
— Вие изпратихте телекс преди две вечери на хората ни в Ню Йорк, за да ви съберат информация за нея и да проверят отново досието на Бартлет. Отговорът току-що пристигна.
Той го взе и го прегледа. Четеше страшно бързо и зрителната му памет беше феноменална. Телексът даваше информацията, която Клаудия, преди малко изложи пред него, без разбира се вмъкнатите от нея интерпретации. Телексът завършваше с това, че за К. С. Чолок не се знае да има полицейско досие. Има 46 000 долара влог в банката „Сан Франциско сейвинг акаунт енд лойън“ и 8700 долара чекова сметка в „Лос Анжелос енд Калифорния бенк“.
— Шокиращо е, колко лесно може да се открие в Щатите, какви спестявания има даден човек, нали, Клаудия?
— Наистина е шокиращо. Никога не бих използвала тяхна банка.
Той се усмихна.
— Освен да теглиш заеми от тях! Клаудия, следващия път просто ми дай телекса.
— Да, тай-пан. Но моят начин на поднасяне на информацията не е ли по-вълнуващ?
— Да. Но къде тук пише, че спят голи? Тази част е твоя измислица!
— О не, това е от моя източник тук. Търд Тоалетме… — Клаудия спря малко късно и попадна в клопката му.
Той й се усмихна невинно.
— Така! Шпионин в хотел „Виктория енд Албърт“! Търд Тоалетмейд! Коя точно, Клаудия?
За да не засегне престижа му, тя се направи на смутена.
— Айейа! Истинският шпионин никога не издава доносчиците си. Ейа! — усмихна му се мило тя. — Ето, тук съм записала кой ви е търсил. Опитала съм се да отложа колкото е възможно от обажданията за утре. Ще ви подсетя за съвещанието.
Въпреки че кимна, тя забеляза, че усмивката му вече е изчезнала и отново е някъде далеч в себе си. Мислеше за шпионажа и за А. М. Г., за срещата в десет тази сутрин с Брайън Куок и Роджър Крос и за тази, която му предстои в шест.
Срещата сутринта беше кратка, напрегната и неприятна.
— Първо да видим има ли нещо ново за А. М. Г.? — попита той.
Роджър Крос веднага му отговори.
— Било е очевидно нещастен случай. Никакви подозрителни белези по тялото. Никой не е видян наоколо, никакви следи от кола, от удар или от изгубване на контрол — нищо, освен следите на мотора. Сега, да се разберем за папките, Йан, между другото знаем, че у теб е единственото съществуващо копие.
— Съжалявам, но не мога да изпълня желанието ти.
— Защо?
Имаше кисела нотка в гласа на полицая.
— Още не съм признал, че те изобщо съществуват, но…
— О, за Бога, Йан, не ставай смешен! Разбира се, че папките съществуват. Да не мислиш, че сме глупаци? Ако ги нямаше въпросът щеше да е приключен. Най-настойчиво те съветвам да ни ги дадеш, за да ги ксерографираме.
— А пък аз те съветвам да не губиш самообладание.
— Йан, ако така мислиш, значи твърде малко ме познаваш. Аз официално искам да ни предадеш тези папки. Ако откажеш, тази вечер в шест часа, ще упражня правото си по силата на официалната секретна заповед. Независимо дали си тай-пан на „Ноубъл хаус“ или не, приятел или не, една минута след шест часа ще бъдеш под арест, оставен в изолация и ще прегледаме всичките ти документи и сейфове, докато не открием папките! Сега бъди така любезен и ги предай!
Дънрос си припомни изопнатото лице и студените очи, вперени в него, истинският му приятел Брайън Куок беше шокиран.
— Не.
Крос въздъхна. Заплахата в гласа го накара да трепне.
— За последен път те питам, защо?
— Защото, попаднат ли в чужди ръце, биха били заплаха за Нейно Величество и…
— Милостиви Боже, та нали аз съм началникът на Специалната служба.
— Зная.
— Тогава, дай ни копие от папките.
— Съжалявам. Почти цяла нощ се мъчих да измисля сигурен начин, за да…
Роджър Крос се изправи.
— Йан, ще се върна в шест за папките. Не се опитвай да ги унищожиш. Довиждане в шест.
Миналата нощ, докато цялата къща спеше, Дънрос отиде в кабинета си и прочете отново папките. А. М. Г. е мъртъв, вероятно убит, със замесването на МИ–5, на МИ–6, евентуално и на КГБ и изумяващото нетърпение на Крос; може би с някои от материалите секретните служби още не разполагат, несъстоятелността на предишното му предположение, както и че много пасажи са твърде пресилени и ги бе отхвърлил, а те всъщност не бяха. Сега всички рапорти добиха ново значение. Сведенията в някои от тях бяха изключителни.