— Не знам, скъпа моя малка Кейти — отговори й той. — Не знам, нито пък мога да разбера защо аз оцелях — а те не.
— Слава Богу, че поне ти остана! — тя го прегърна нежно, опитвайки се да се съвземе. Успя да скъта мъката обратно в сърцето си. Избърса сълзите си, извади малко огледалце и се огледа. — Господи, как изглеждам! Извини ме, моля те. — Банята му беше в съседство с кабинета и тя отиде да оправи грима си. Когато се върна, той продължаваше да гледа през прозореца.
— Ендрю не е в офиса сега, но щом се върне ще му кажа.
— Не, моля те. Това е мое задължение. Така ще е по-честно. — Тя повдигна глава и му се усмихна. — Обичам те, Йан.
— И аз те обичам, Кейти.
21
Върху бюрото на Роджър Крос беше картонената кутия, която Бившите вълци бяха изпратили на Филип Чен. До нея лежеше писмото за откуп, пръстен, шофьорска книжка, химикалка, дори и разкъсаните, измачкани парчета вестник, в които бе обвита кутията. Там бяха оръфаната черга и малкото найлоново пликче, само съдържанието липсваше.
Всичко бе номерирано. Роджър Крос беше сам в стаята и оглеждаше предметите.
До телефона, на бюрото му бе и докладът на Алън Медфърд Грант. В кабинета цареше тишина. Малките прозорци гледаха към Уанчай и онази част от пристанището, която беше откъм „Глесинг пойнт“.
Телефонът иззвъня.
— Да моля?
— Търсят ви — мистър Роузмънт от ЦРУ и мистър Ланган от ФБР, сър.
— Да — каза Роджър Крос и затвори телефона. Отключи най-горното чекмедже на бюрото си, внимателно постави папката на А. М. Г. върху разкодирания телекс и отново заключи. В средното чекмедже имаше записващо устройство. Натисна един бутон. Лентата се завъртя безшумно. Друго копче безшумно освобождаваше допълнителен секрет за заключване на вратата. Стана и отиде да отвори.
— Здравейте. Влезте, моля — любезно ги покани той. Затвори вратата и незабелязано натисна кончето за секрета. — Сядайте. Ще пиете ли чай?
— Не, благодаря.
— Какво мога да направя за вас?
И двамата носеха големи, служебни пликове. Роузмънт отвори своя и извади разделена по средата купчина качествени фотоси с размери осем на десет.
— Заповядай — подаде му той горната част.
Бяха снимки на Ворански — тичащ по кея, качващ се и слизащ от таксита, по улиците на Каулуун, говорещ по телефона и с неговите наемни, китайски убийци. Една от снимките показваше ясно двама от тях, излизащи от телефонна кабина, зад гърба им се виждаше свит в ъгъла труп.
Благодарение на изключителното си самообладание, Крос успя да скрие изумлението си и заслепяващата го ярост.
— Добре направено — каза той, оставяйки снимките върху бюрото си, без да забравя останалите в ръцете на Роузмънт.
— И какво?
Роузмънт и Ед Ланган се намръщиха.
— Нали и ти го следеше?
— Да. Разбира се, — изкусно излъга Крос. — Скъпи приятелю, това е Хонконг. Много би ми се искало да ни оставиш да си вършим работата, без да се бъркаш.
— Виж Родж, ние не искаме да се месим, искаме да ви осигурим гръб.
— Може да нямаме нужда от гръб — отговори Крос с остра нотка в гласа си.
— Сигурно. — Роузмънт извади пакет цигари и запали. Беше висок, слаб, със сивееща, късо подстригана коса и красиво лице. Ръцете му излъчваха сила, както и всичко в него.
— Знаем къде са се окопали двамата убийци. Поне се надяваме да е така… — обясни той. — Едно от нашите момчета мисли, че ги е засякло.
— Колко от хората ви следят кораба?
— Десет и те не са забелязали никой от твоите да го наблюдава. Диверсията за малко да изплаши и нас.
— Много е рисковано — съгласи се Крос, чудейки се за каква диверсия става въпрос.
— Нашите момчета не успяха да претърсят джобовете му — знаем, че се е обаждал два пъти от телефонната кабина… — Роузмънт улови погледа на Крос, очите му едва се присвиха. „Странно, — помисли си той. — Изглежда Крос не знае за обажданията. Ако наистина не знае, тогава неговите оперативни работници не са на вярна следа. Може би лъже и това означава, че комунистчето е действало свободно в Хонконг, поне докато са му видели сметката.“ — Светкавично пратихме радиограма вкъщи, очакваме отговор всеки момент. Кой ли е всъщност този от снимките?
— В документите му пише Игор Ворански, старши моряк от Съветския търговски флот.
— Имаш ли го в картотеката си, Родж?
— Не е ли доста необичайно двамата заедно да ми идвате на гости? Съдейки от филмите ви ФБР и ЦРУ винаги са контра.
Ед Ланган се усмихна.
— Така е! Прав си, също както вие и МИ–5, или пък КГБ, ГРУ и петдесет още други съветски служби. Само че понякога пътищата ни се кръстосват — ние сме вътрешната сигурност на САЩ, Стен пък работи за външното разузнаване, но в последна сметка се отнася за едно и също нещо — сигурността. Мислехме си… всъщност не бихме ли могли да си сътрудничим. Тази работа може да се окаже дебела и ние със Стен се оказваме в чужди води.