— Тези копелета от толкова време си разиграват коня, че чак започва да вони! — въздъхна Роузмънт. — Какво ще правиш с трупа?
Крос се усмихна.
— Едно от моите момчета говори руски и се обади на капитана на кораба — Григорий Суслов. Той, разбира се, е партиец, но сравнително безвреден. От време на време ходи при едно момиче, което работи в бар. Тя има апартамент в Монкок и срещу скромно възнаграждение той винаги е добре дошъл у тях. Посещава конните надбягвания, ходи на театър, играл е хазарт няколко пъти в Макао и говори добре английски. Суслов е под наше наблюдение, затова хич не ми се ще някой от вашите велики шпиони да си навира носа около него.
— Значи Суслов е познат тук?
— Да. От години плава по тези места. Базата му е близо до Владивосток. Между другото знам, че е бил командир на подводница. Често го закършва и след това се чувства зле.
— Какво искаш да кажеш?
— Напива се, но не чак до козирката. Гуляе с някои от нашите дангалаци, като Сем и Моли Фан.
— Онези дето постоянно публикуват във вестниците ли?
— Да. Те по-скоро са досадници, отколкото заплаха за сигурността. Както и да е, инструктирах моя човек да обясни на капитана, колко ужасно съжаляваме за това, че един от неговите моряци изглежда е получил сърдечен удар в една телефонна кабина на „Голдън фери терминал“. Суслов беше подобаващо изненадан, но сговорчив. В джоба на Ворански „случайно“ бе намерено копие с дословния телефонен разговор. Като още едно потвърждение, колко неприятен ни е случаят, им го написахме на руски. За щастие на кораба всички са професионалисти и достатъчно интелигентни, за да знаят, че не премахваме агентите им, освен ако не представляват сериозна заплаха. На тях им е ясно, че само следим онези, за които вече знаем, а в случай, че започнат да ни изнервят — ги депортираме. — Крос погледна строго Роузмънт, въпреки че гласът му остана спокоен. — Считаме, че тези методи са по-подходящи от нож, гарота, отрова или пистолет.
Роузмънт кимна с глава.
— Но кой би спечелил от смъртта му?
Крос отново погледна фотосите. Не можа да разпознае двамата китайци, въпреки че лицата им се виждаха ясно. Трупът отзад беше неопровержимо доказателство.
— Ще ги открием, които и да са. Този, който ни съобщи по телефона твърдеше, че са професионалисти. Но това е малко вероятно, защото говореше само шанхайски с нинг-ток диалект. Възможно е да става въпрос за група от трима. Може да се окаже, че е „Грийн Панг“. Със сигурност се вижда обаче, че е обучен — ножът е използван изкусно. А ако е един от вашите хора, тренирани в разузнавателната школа на Чанг Кай-шек? Или кореец, вербуван и обучен от ЦРУ — те също са антисъветски настроени. Възможно е да се окаже агент на Народна Република Корея, но вероятността е малка. Техните агенти рядко си служат с убийство, особено в Хонконг.
Роузмънт кимна, без да коментира забележката. Той даде останалите снимки на Крос, надявайки се, че англичанинът ще му съдейства — нещо, от което имаше нужда.
— Това са снимки от къщата, в която влязоха. Ето тук — табелата с името на улицата — „Фърст сийзън“ №14, нашите момчета не могат да четат йероглифи, но в превод означава „Първи сезон“. Това е една мръсна малка уличка на гърба на автобусната спирка в „Норт пойнт“.
Крос наблюдаваше внимателно и двамата. Роузмънт погледна часовника си, стана и отиде до единствения прозорец в кабинета с изглед към пристанището.
— Погледнете само! — възкликна с гордост той.
Другите се приближиха. Самолетоносачът току-що заобикаляше „Норт пойнт“ по посока на военноморския док. Беше внушителен, задължителните флагове опънати от лекия бриз, палубата изпълнена с подредени в редица моряци в бели униформи, готови за излитане военни самолети. Имаше вместимост почти 84 000 тона. Напомняше огромен мост. Имаше 1100 футова писта, от която едновременно можеха да излитат и да се приземяват самолетите. Беше първият от този тип самолетоносачи.
— Това се казва кораб — със завист каза Крос. За първи път самолетоносачът влизаше в пристанището на Хонконг, след пускането през 1960 година. — Какъв кораб! — повтори той, вътрешно ядосан, че е американски, а не английски. — Каква е максималната му скорост?