— Не зная, сигурно го има в техническата му характеристика. — Роузмънт се обърна към него. — Не можеш ли някак си да изхвърлиш от пристанището този проклет шпионски съветски кораб?
— Да, и във въздуха можем да го вдигнем и ще е също толкова глупаво. Стенли, успокой се. Ремонтирането на корабите им, а някои от тях наистина се нуждаят от това, е допълнителен източник на доходи за държавата. Нашите методи са усъвършенствани, изпитани през годините, доказали ефективността си.
„Да, имате — мислеше без злоба Роузмънт, — но не са резултатни вече. Британската империя не е това, което е била някога и освен това сега сме изправени пред нов тип врагове, по-умни, по-безскрупулни, щедро финансирани фанатици с амбиции за световно господство, независимо на каква цена и за чия сметка. Вие, англичаните вече нямате пари, нямате военна флота, нямате армия, нямате военновъздушни сили и проклетото ви правителство гъмжи от социалисти и предатели, които по наше мнение вече са ви предали. Преебали са ви отвътре. Във вашата служба за сигурност работят предатели, които са по-голяма тиня и от Филби. Господи, спечелихме две световни войни за вас, платихме загубите, а вие какво? Ако не е нашето стратегическо оръжие, ракетите, нашата флота, армия, въздушни сили, нашите данъкоплатци, парите ни, всички ще сте мъртви или в проклетия Сибир. Междувременно, трябва да работя с вас, независимо дали това ви харесва, или не. Хонконг ни е необходим за база, а полицаите ви, за да охраняват самолетоносача.“
— Родж, благодаря ти, че ми даде от твоите хора — каза той. — Много сме ти благодарни.
— Ние също не искаме проблеми докато самолетоносачът е тук. Красив кораб! Завиждам ви за него. Ще се погрижа да получиш копие от списъка на баровете, които вашите момчета трябва да избягват — някои от тях са комунистически свърталища, другите са често посещавани от по-буйни войници на Нейно Величество. — Крос се усмихна. — Въпреки че едва ли ще ни се размине без някой и друг скандал.
— Разбира се, Родж, това убийство на Ворански ми изглежда твърде нагласено. Искаш ли да изпратя един от хората си, който говори шанхайски, да помага при разпита?
— Ще ти се обадя, ако имаме нужда от помощ.
— Може ли сега да ни дадеш нашето копие на рапортите на А. М. Г.? После ще се разкараме от главата ти.
Крос го погледна и се размърда притеснено на стола си, независимо, че очакваше въпроса.
— Трябва ми разрешение от началниците.
Роузмънт се изненада.
— Нашият шеф в Англия е бил при твоя Велик Бял Баща и той си е дал благословията. Трябваше да си получил заповед още преди час.
— О?
— Разбира се. По дяволите, не бихме могли да знаем, че А. М. Г. е получавал пари от тай-пан, а още по-малко, че му е изпращал шпионска информация! Засипват ни със спешни телекси по този въпрос. Откакто Ед има първото копие на завещанието и признанията на А. М. Г. Вашингтон непрекъснато ни притиска да се доберем до останалите негови рапорти. Сега се опитваме да проследим обаждането до Швейцария, но…
— Какво, какво каза?
— Обаждането на Киърнън. Второто негово обаждане.
— Не те разбирам.
Роузмънт му обясни. Крос се намръщи.
— Моите хора не са ми казвали за това. Нито Дънрос. Защо му е нужно на Дънрос да ме лъже или премълчава? — Крос им предаде разговора си с Йан. — Той няма причина да крие, нали?
— Не. Тай-панът според теб наред ли е?
Крос се засмя.
— Ако питаш дали е сто процента британски роялист, чиято вярност е към неговата „Ноубъл хаус“, собствените принципи и Кралицата — не непременно в същия ред — отговорът е — твърдо да.
— Е, добре, дай ни сега копията и да си вървим.
— Когато получа потвърждение отгоре.
— Провери при дешифровчиците — трябва да е написано: „Приоритет 1–4а“. Там е наредено да ни предадете копия от рапортите на А. М. Г.
„Приоритет 1–4а“ се получава много рядко и се изискваше моментално реагиране.
Крос се поколеба, мъчейки се да се измъкне от клонката, в която попадна. Дори не смееше да им каже, че папките на А. М. Г. не са още в него. Вдигна слушалката и набра.
— Крос е на телефона. — Има ли нещо за мен от „Източника“? Става въпрос за „Приоритет 1–4а“?
— Не, сър. Нищо, освен това, което ви пратихме преди час — това, за което се разписахте — отговори жената от СИ.
— Благодаря. — Крос затвори телефона. — Още нищо не е получено.
— По дяволите — изруга Роузмънт. — Заклеха се, че ще е получено, преди да сме дошли при теб. Явно всеки момент ще пристигне. Ако нямаш нищо против — да почакаме тук.
— Имам след малко среща в Центъра и трябва да тръгвам. Може би по-късно тази вечер.