— Нищо. Само съм предпазлив.
Крос му подаде заповедта.
— Ако не получа папките в шест часа, имам разрешение от Лондон да те арестувам, с или без съгласието на губернатора.
Дънрос го гледаше също толкова строго.
— Моля, направи го.
— Това заслужаваш, Йан Дънрос. Съжалявам, но си арестуван!
Брадата на Дънрос потрепери от яд. Добре. Но първо ще се срещнем с губернатора!
23
Тай-панът и Роджър Крос вървяха по белия чакъл към входа на губернаторската резиденция. Брайън Куок чакаше до полицейската кола. Входната врата се отвори и млад офицер в кралска морска униформа любезно ги поздрави, после ги въведе в изящно преддверие.
Негово Превъзходителство сър Джефри Алисън беше мъж в края на петдесетте с пясъчен цвят коса, стегнат, с приятен глас и много строг. Беше седнал на старинно бюро и гледаше към тях.
— Добър вечер — поздрави той и ги покани да седнат. — Изглежда имаме проблем, Роджър. Йан има лични неща, които легално притежава и не иска да ти ги предаде, а ти ги искаш.
— Легално ги искам, сър. Имам заповед съгласно официално секретно постановление.
— Да. Зная това, Роджър. Говорих с министъра преди час. Той каза и аз съм съгласен с него, че не можем да арестуваме Йан и да поръсим „Ноубъл хаус“ със сол. Това няма да е много редно, или разумно, колкото и да ни трябват папките на А. М. Г. Също няма да е редно и разумно да ги вземем с мантия и шпага — или неща от този сорт. Нали така?
Крос се обади:
— Ако Йан ни съдейства, това няма да се наложи. Аз му обърнах внимание, че правителството на Нейно Величество е замесено. Той изглежда изобщо не си дава сметка, сър, че трябва да ни сътрудничи.
— Абсолютно съм съгласен. Министърът каза същото. Разбира се, когато Йан дойде тази сутрин при мен обясни, защо е толкова, толкова внимателен… достатъчно основателна тревога! Министърът също се съгласи с тази загриженост. — Сивите му очи станаха пронизващи. — Кой точно е дълбоко законспирираният комунистически агент в моята полиция? Кои са внедрените хора на „Севрин“?
Последва дълго мълчание.
— Не зная, сър.
— Тогава бъди така добър и го открий. Йан беше така любезен да ми позволи да прочета рапорта на А. М. Г., който вие с право сте задържали. — Лицето на губернатора стана на петна, докато цитираше пасажи от него… — тази информация трябва да бъде съобщена лично на полицейския пълномощник или губернатора, ако са лоялни… Господ да ни е на помощ! Какво става по света?
— Не зная, сър.
— Добре, ти би трябвало да знаеш, Роджър. — Губернаторът го наблюдаваше. — Сега, какво смяташ за къртицата? Кой би могъл да бъде?
— Вие, аз, Дънрос, Хавъргил, Армстронг — всеки от нас би могъл да бъде — моментално отговори Крос. — Само с една подробност: този човек е толкова дълбоко засекретен, че сигурно самият той е забравил, кой е всъщност, какви са политическите му интереси и към кого е лоялен. Сигурно е изключителен — като всички от „Севрин“. — Слабото му издължено лице бе обърнато към Дънрос. — Трябва да са много специални — проверките на СИ са наистина много добри и на ЦРУ, но преди не сме почувствали и полъх от „Севрин“.
— Как мислите да го заловите? — попита Дънрос.
— А ти как ще хванеш внедрения в „Струан“?
— Нямам представа. — „Дали агентът на «Севрин» е същият, който издаде тайните ни на Бартлет?“ — питаше се тревожно Дънрос. — Ако е от висшия ешелон, сигурно е един от седемте — недопустимо!
— Ето, разбра го — каза Крос. — Мислиш, че е изключено да са те, но един от тях всъщност е шпионин. Ако хванем единият, вероятно ще можем да го накараме да издаде останалите, ако знае кои са. — Другите двама почувстваха хладина от спокойната злоба в гласа му. — Но, за да се доберем до един, някой трябва да направи случайна грешка или да имаме късмет.
Губернаторът се замисли за момент.
— Йан ме увери, че в предишните рапорти няма нищо, което да навежда на мисълта кой би могъл да е — или да загатва по някакъв начин. Така че, другите рапорти няма незабавно да ви помогнат.
— Биха могли, в друго отношение, сър.
— Зная. — Думите бяха произнесени тихо, но значеха, „Затваряй си устата, сядай и чакай докато свърша“. Сър Джефри помълча за известно време. — Значи проблемът е да се помоли Йан за съдействие. Повтарям, съгласен съм, че неговите опасения са справедливи. — Лицето му се стегна. — Филби и Маклийн ни дадоха добър урок. Трябва да призная, че всеки път, когато се обаждам в Лондон се чудя дали не говоря с някой проклет предател. — Добре, стига за това. Йан, бъди любезен и кажи на Роджър при какви обстоятелства ще му предадеш копията на А. М. Г.