Сър Джефри се намръщи, опитвайки се да възстанови сутрешния си разговор с Йан.
— Не мисля. Почакай за момент, той наистина каза… каза точно: „Когато за първи път четох рапортите си помислих, че някои от предположенията на А. М. Г. са много пресилени. Но сега — когато вече е мъртъв, аз си промених мнението…“ Такова твърдение предполага, че ги е чел отново. Защо?
Крос разглеждаше срещу светлината тънкия, като лист, почти прозрачен порцелан на чашата.
— Често съм чувал, че има почти феноменална зрителна памет. Ако папките в трезора са недостъпни… при такова положение, не би ми се искало да изкушаваме КГБ и Йан да бъде изложен на опасност.
— Боже Господи, да не мислиш, че са толкова глупави? Да отвлекат самия тай-пан?
— Зависи доколко се интересуват от рапортите, сър — отбеляза безстрастно Крос. — Може би трябва наблюдението ни да е открито — това може да ги сплаши, ако са замислили нещо. Ще му споменете ли?
— Разбира се. — Сър Джефри си го отбеляза в бележника — идеята е добра. Проклета работа. Възможно ли е Бившите вълци… може ли да има връзка между заловеното оръжие и отвличането на Джон Чен?
— Не зная, сър. Възложил съм случая на Армстронг и Брайън Куок. Ако има връзка те ще я открият. — Той наблюдаваше залязващото слънце върху бледия прозрачно син порцелан, който като че засилваше златистия блясък на шерито. — Интересно, каква красива игра на цветовете.
— Да. Наричат се „Т’анг Йинг“ — на името на директора на Императорската фабрика от 1736 година. — Сър Джефри погледна нагоре към Крос. — Дълбоко законспириран агент в моята полиция, в Колониалния офис, в Министерство на финансите, в морската база, във „Виктория“, в телефонната компания и дори в „Ноубъл хаус“. Могат да парализират целия живот на Колонията и да създадат нечувани неприятности между нас и Китай.
— Да, сър. — Крос се наведе над чашата и се взря в нея.
— Изглежда невероятно тънка. Никога преди не съм виждал такава чаша.
— Колекционер ли си?
— Не. Нищо не разбирам.
— Това са любимите ми чаши, Роджър, голяма рядкост са. Толкова са тънки, че изглеждат, като че глазурата отвътре и отвън се докосва.
— Страхувам се, когато я докосвам, сър.
— О, те са доста здрави. Фини, разбира се, но здрави. Кой би могъл да бъде Артър?
Крос въздъхна.
— Няма улика в рапорта. Никаква. Четох го сто пъти. Трябва да има нещо в другите, независимо какво мисли Дънрос.
— Възможно е.
Фината чаша изглежда интригуваше Крос.
— Порцеланът е глина, нали?
— Да. Точно този тип, Роджър, се прави от смес на два вида глина: каолин — след хълмистата област на Кингтехчен, където го има — и така наречените малки бели блокчета. Китайците наричат тези два типа, кост и плът на порцелана. — Сър Джефри отиде до украсената с орнаменти и покрита с кожа масичка, която служеше за бар и донесе гарафата. Шишето беше около дванадесет сантиметра високо и доста прозрачно. — Синьото е също забележително. Когато формата е почти суха се впръсква кобалт на прах с бамбукова тръбичка.
— Невероятно.
— Винаги е имало Имперски декрет, забраняващ експорта им. Белите хора са можели да имат достъп само до предмети, изработени от хлъзгава глина или глина за тухли. — Той отново погледна чашата си, като познавач. — Геният, който е изработил тази чаша е печелил вероятно 100 долара годишно.
— Може би е бил добре платен, — каза Крос и двамата мъже се усмихнаха един на друг.
— Може би.
— Ще намеря Артър, сър — другите също. Можете да разчитате на мен.
— Страхувам се, че нямам избор, Роджър. Двамата с министъра сме на едно и също мнение. Той трябва да информира министър-председателя — и началника на тайните служби.
— Информацията ще мине през много ръце и езици и врагът ще разбере, че сме по следите му.
— Да. Така че се налага да работим бързо. Купих благоволението на министъра за четири дни, Роджър. В този срок министърът няма да предава нищо.
— Купили сте, сър?
— Фигуративно казано. В живота човек получава и дава — дори в Дипломатическия корпус.
— Да, сър. Благодаря.
— Имате ли някаква информация за Бартлет и Кейси?
— Не, сър. Роузмънт и Ланган изискаха досиетата им. Изглежда има някаква връзка между Бартлет и Банастазио — не сме сигурни каква е точно. Той и мис Чолок са били миналия месец в Москва.
— А! — сър Джефри допълни чашите. — Какво направихте с горкия Ворански?
— Изпратих трупа на кораба им, сър. — Крос разказа по същество разговора си с Роузмънт и Ланган и му каза за снимките.
— Това е неочакван късмет! Нашите братовчеди поумняват — каза губернаторът. — Ще побързаш да намериш убийците, преди да са те изпреварили КГБ или ЦРУ, нали?