— Имам групи за наблюдение около къщата. Щом се появят ще ги пипнем. Ще ги държим изолирано, разбира се. Засилих наблюдението на „Иванов“. Никой друг няма да може да ни се изплъзне. Обещавам ви го. Никой.
— Добре. Полицейският комисар каза, че е наредил ЦИД да засили бдителността си. — Сър Джефри помисли за момент. — Ще изпратя подробно обяснение за твоето неподчинение на 1–4а — американската връзка в Лондон сигурно е много ядосана, но при стеклите се обстоятелства, как би могъл да им се подчиниш?
— Може ли да ви посъветвам, сър, може би е по-добре, да не се споменава, че още не сме получили първата. Тази информация също може да попадне в чужди ръце. Да оставим нещата така, докато е възможно.
— Съгласен съм — губернаторът пийваше от шерито си.
— Има много мъдрост в политиката на ненамеса, нали?
— Да, сър.
Сър Джефри погледна часовника си.
— Ще му телефонирам след няколко минути, да го хвана предобед. Добре. Но има един проблем, който не мога да оставя така: „Иванов“. Тази сутрин чух от неофициален източник, че Пекин гледа на присъствието на този кораб с голямо безпокойство. Напълно неофициален говорител за НРК в Хонконг и явно комунистически служител, по наша преценка, понастоящем е един от заместник-председателите на „Бенк ъф Чайна“. Китайската централна банка, през която се осъществява целият валутен обмен и всички билиони долари, спечелени от потребителски и от почти всички хранителни стоки, както и вода за Хонконг. Британия винаги откровено е твърдяла, че Хонконг е британска земя, колония на Короната. В цялата история на Хонконг, от 1841, Британия не е позволявала нито един официален китайски представител да пребивава в Колонията. На нито един. Той си позволи да ме безпокои за „Иванов“, подчертавайки крайното неудоволствие на Пекин от присъствието на съветски шпионски кораб тук. Дори прояви нахалство да ме съветва — уместно било да го изгоня… Разбрахме, че един от съветските шпиони, работещ като моряк, е бил убит на наша земя. Благодарих му за проявения интерес и му казах, че ще известя високостоящите — по надлежния ред. — Сър Джефри пийна от шерито. — Интересно, защо не протестира за атомния самолетоносач.
— Чудно наистина! — Крос също бе изненадан.
— Това дали не е нова промяна — голяма и явна промяна във външната политика, желание за разбирателство със САЩ? Не мога да го повярвам. Всичко свидетелства за патологична омраза към Щатите.
Губернаторът въздъхна и наля отново чашите.
— Ако е изтекла информацията за съществуването на „Севрин“… Господи, те ще побеснеят и с право!
— Ще открием предателите, сър, не се безпокойте. Ще ги намерим!
— Ще ги намерим ли? Чудя се. — Сър Джефри седна на стола до прозореца и се загледа в полираната тревна площ и английската градина. Жена му подкастряше цветя, следвана от намръщения китайски градинар, неодобряващ работата й. Бяха женени от тридесет години и имаха три деца, вече всичките женени, доволни и се разбираха помежду си.
— Винаги има предатели — каза тъжно той. — Руснаците са невероятни майстори. Толкова е лесно за шпионите на „Севрин“ да агитират, да пускат отровата си тук и там, толкова е лесно да разстроят Китай, горкият Китай, който и без това има ксенофобия! Най-лошото от всичко е, че не знаем кой е агентът в твоята полиция? Най-малко е старши инспектор, за да може да има достъп до такава информация.
— Изобщо нямам идея. Ако имах, щях да съм го неутрализирал много отдавна.
— Какво ще правиш по въпроса с генерал Йен и неговите националисти, агенти под прикритие?
— Ще ги оставя на спокойствие — те са следени от месеци. По-добре да оставим под наблюдение известните ни агенти, отколкото да откриваме техните заместници.
— Съгласен съм — те със сигурност ще бъдат заменени. С техни и с наши. Тъжно, толкова е тъжно! Те го правят, ние също. Толкова тъжно и толкова глупаво. Министърът помоли да бъде осигурена оптимална, благоразумна и изключително дискретна сигурност за нашата парламентарна делегация — търговската ни делегация в Китай, която утре се завръща.
— Разбира се, сър.
— Изглежда, че един-двама от тях може би са бъдещи министри от кабинета, ако спечели Лейбъристката партия. Ще бъде чудесно за колонията, ако направим приятно впечатление.
— Мислите ли, че ще имат шансове в следващите избори? Лейбъристката партия?
— Не коментирам тези въпроси, Роджър. — Гласът на губернатора беше станал хладен. — Не се ангажирам с партийна политика — аз представям Нейно Величество Кралицата — но бих желал някои техни екстремисти да ни оставят на мира, защото повечето от ляво ориентираната социалистическа философия е чужда на нашия английски начин на живот. — Сър Джефри стана по-твърд. — Съвсем очевидно е, че някои от тях помагат на враговете ни, с желание — или с измама. Тъй като говорим на такава тема, някой от гостите ни представлява ли риск за сигурността?