— От вашето вино, нали сър? — попита келнерът, сервиращ вината. — Имам бутилка от ’52.
— Отлично — каза Дънрос, сигурен, че ще бъде „La Doucette“.
Предпочиташе да пие чай, но беше въпрос на престиж да приеме вино. Бутилката беше вече сервирана, поставена в кофичка с лед.
— Очаквам мистър Бартлет и мис Чолок.
Друг келнер отиде веднага на асансьора, за да ги посрещне.
— Ако има нещо, моля повикайте ме. — Пок се поклони и се отдалечи.
Всеки келнер във фоайето беше под напрежение от присъствието му. Дънрос седна и забеляза наблизо Питър и Фльор Марлоу, които се опитваха да контролират две красиви, буйни момичета на четири и осем години. Дънрос въздъхна с облекчение — неговите дъщери бяха минали тази възраст. Наслаждавайки се на виното, забеляза, че старият Уили Таск гледа към него и му маха с ръка. Махна в отговор.
Като малък, му се случваше да идва три-четири пъти седмично с бизнес поръчки от стария Роб Струан, бащата на Аластър — или с поръчки на баща си, който дълги години бе ръководил външния отдел на „Ноубъл хаус“. От време на време Так работеше за тях срещу 7.5 процента комисиона.
— За какво е 0.5 процент, чичо Так? — попита един ден.
— Това са така наречените от мен „пари за куклички“, малки Йан.
— Какво значи „пари за куклички“?
— Допълнителни джобни пари, които харчиш за куклички — за момичета, които ти харесват.
— Но защо даваш пари на момичета?
— Виж, това е дълга история, момко.
Дънрос се усмихна. Да, много дълга история. Тази част от неговото възпитание имаше няколко учители, някои добри, други много добри и някои лоши. Старият чичо Чен-Чен беше уредил запознаването с първата му любовница, когато беше на четиринадесет години.
— Наистина ли ще го направиш, чичо Чен-Чен?
— Да, но не трябва да казваш на никого или баща ти жив ще ме одере! Ха — продължи прекрасният стар човек, — баща ти трябваше да се погрижи сам за това или да каже на мен да го уредя, но няма нищо. Сега тря…
— Но кога ще трябва аз, кога аз… сигурен ли си? Искам да кажа колко, колко да платя и кога, чичо Чен-Чен? Кога? Искам да питам кога — преди или след това? Това не зная.
— Ти много неща не знаеш! Още не си научил кога да говориш и кога да мълчиш! Дю не ло мо! Как бих могъл да те инструктирам, като не преставаш да говориш? Да не мислиш, че имам цял ден?
— Не, сър.
— Иий — каза старият Чен-Чен с голямата си усмивка, — какъв щастливец си ти! За първи път ще ти бъде, нали? Кажи истината?
— Е… да, ъ-ъ добре… ъ, да.
— Добре!
След много години Дънрос разбра, че едни от най-известните домове за забавления в Хонконг и Макао са наддавали за привилегията, първи да обслужат бъдещия тай-пан и пра-пра-правнук на самия Зеленоок Дявол. Освен престиж, заведението получаваше известност за бъдещите генерации, като място предпочетено от компрадора на „Ноубъл хаус“. Необикновена щеше да бъде и съдбата на момичето, което ще спи с потомъка на „Ноубъл хаус“. Първия път биваше еликсир с превъзходни достойнства — така както, според китайските традиционни знания, за възстар мъж, качествата и достойнствата на девствената yin са ценени и търсени, за да подмладяват yang.
— Господи, чичо Чен-Чен! — беше избухнал тогава Дънрос. — Истина ли е? Ти чисто и просто си ме продал! Искаш да ми кажеш, че си ме продал на заведението, така ли? Мен!
— Разбира се. — Старият човек вдигна погледа си към него и започна да се смее, прикован на легло в големия дом на фамилия Чен, почти ослепял и съвсем близко до смъртта, но още очарователен. — Кой ти каза, кой, а? Ех, млади Йан!
Таск му бе казал, той беше вдовец, редовен посетител на „Каулуун данс хол“, заведения и барове. На него му разказала една мама-сан, че било обичай компрадорът на „Ноубъл хаус“, да избере с кого за първи път да спи потомъкът на Зеленоокия Дявол Струан.
— Да, момчето ми — му каза Таск. — Дърк Струан казал едно време на сър Гордън Чен, бащата на стария Чен-Чен, че ще гледа с лошо око на „Хаус ъф Чен“, ако не направят правилен избор.
— Топки — отвърна Дънрос на Таск, който, докачен, обясни, че само предава легендата, която сега е част от фолклора на Хонконг.
— Топки или не, Йан, стари приятелю, твоето първо любовно преживяване е струвало хиляди на този стар женкар!
— Мисля, че това е дяволски отвратително, чичо Чен-Чен!
— Но защо? Беше твърде изгоден търг. На теб нищо не ти струваше, достави ти огромно удоволствие. На мен също нищо не ми струваше, спечелих 20 000 ХК долара. Домът за забавление спечели престиж, момичето също. На нея нищо не й струваше, но така спечели огромна клиентела, която искаше да опита „специалитета“ на твоя първи избор!