— Благодаря за хубавата вечер, Линк. Ще се видим утре.
— Остават три месеца до рождения ти ден, Кейси.
— Тринадесет седмици и шест дни.
— Защо не изхитруваме и се оженим сега. Утре?
— Ти беше… беше чудесен с мен, Линк, търпелив и прие… мойта лудост. Не остана много. Да го направим, както се споразумяхме. Моля те?
Той стоеше срещу нея, желаеше я.
— Разбира се. — На вратата на спалнята се спря. — Кейси, права си за това място. Романтично и вълнуващо е. Действа ми. Може би ще е по-добре да си вземеш друга стая.
Вратата се затвори.
Тази вечер заспа разплакана.
26
Двата състезателни коня излязоха от завоя в последната права отсечка, галопирайки шеметно. Едва се зазоряваше. В „Хепи вели рейскорс“ се виждаха тук-там хора, дошли за сутрешната тренировка.
Дънрос яздеше Бъкейниър, големия дорест скопец, който се бе изравнил с Ноубъл Стар, язден от главния му жокей Том Лунг. Ноубъл Стар беше в чудесна форма, двата коня галопираха с лекота и имаха още много резерви. Дънрос почувства внезапно желание да притисне токовете си и да изпревари другия кон. Жокеят на Ноубъл Стар усети предизвикателството и се обърна към него. Но и двамата знаеха, че са тук само за да се упражнят, да объркат противника, а не да се състезават. Йан обузда заслепяващото го желание.
Конете отпуснаха уши. Хълбоците им бяха изпотени. Двамата ездачи стояха леко наклонени напред, опънали юздите.
Ноубъл Стар носеше по-малък товар и започна да се отдалечава. Дънрос автоматично използва токовете си и изруга Бъкейниър. Той увеличи темпото и разстоянието помежду им започна да намалява. Този галоп бе половин състезателен курс и Йан реши, че е безопасно. Никой от противниковите треньори не би могъл да направи точно замерване, така че той забоде по-силно токовете и надпрепускането започна. Конете също го усетиха. Ноубъл Стар беше с глава пред Бъкейниър, почувствала бързото му приближаване, захапа юздата и с всички сили се втурна напред по собствена инициатива и би Дънрос с половин дължина.
Ездачите се отпуснаха, намалиха темпото и със спокойна стойка продължиха тренировката. При второто галопиране по правата отсечка тай-панът прекъсна тренировката, отправи се към мястото, където обикновено беше кръгът на победителя и слезе от коня. Той нежно потупа животното по врата и подаде юздите на един от помощниците в конюшнята, който се метна на седлото и продължи тренировката.
Дънрос разкърши рамене. Чувстваше се превъзходно, уморените му мускули приятно боляха. Беше яздил през целия си живот. Конният спорт в Хонконг все още беше аматьорски. Като млад се състезава два сезона и щеше да продължи, но баща му — тогавашният тай-пан го предупреди да прекрати. Така приключи със състезанията, но продължи да упражнява конете на „Струан“, когато това му се искаше.
Ставаше, когато цял свят спи и галопираше на полусветлина — скоростта и опасността прочистваха мозъка му.
Другите коне се упражняваха на пясъчния трек. Групички от собственици, треньори и жокеи се съвещаваха помежду си, помощници разхождаха коне наметнати с одеяла. Той видя Бътърскот Лес, знаменитата кобила на Ричард Куанг, която мина в лек галоп. Имаше бяла звезда на челото си, стегнати глезени, жокеят яздеше стегнато и изглеждаше отлично отстрани. В далечния край, Пайлът Фиш, призовият жребец на Горнт, се впусна в контролиран галоп, подгонил една кобилка на „Струан“. Дънрос я наблюдаваше, мислейки, че й липсва жизненост. Ще й дадем сезон-два за подготовка и тогава ще видим. След това Пайлът Фиш профуча покрай нея с пълна скорост, кобилката се подплаши, после се впусна в преследване, докато нейният жокей я дръпна, учейки я да препуска по негово желание.
— Така, тай-пан! — каза треньорът му.
Той имаше слабо лице, посивяла коса, вече в края на шестдесетте, твърд като желязо руски емигрант, това беше решителният сезон за работата му в „Струан“.
— И така, Алексей?
— Дяволите те прихванаха и ти настъпи, видя ли как Ноубъл Стар полетя напред?
— Тя е изпитание. Ноубъл Стар е изпитание и всеки го знае — отговори спокойно Дънрос.
— Да, но предпочитам само на теб и на мен да бъде напомняно, не на — ниският човек направи знак с мазолестия си палец на зяпналите ги наоколо и се усмихна… — всеки любопитко в Азия.
Дънрос отвърна с усмивка.
— Ти всичко виждаш.
— Затова ми се плаща.
Алексей Травкин можеше да надпрепуска, надпие, надработи всеки наполовина по-млад от него. През годините беше разказвал различни истории от миналото си — както повечето, преживели големите вълнения и революцията в Русия и сега носени от течението търсеха тих пристан в Азия, който все не успяваха да намерят.