— Къде в Макао?
— Не каза.
— Имена?
— Нито едно. Той добави, че в срещата ще участва високопоставена личност, член на парламентарната делегация на САЩ.
— Бартлет?
— Господи, Робърт, не зная и той не ми е казал такова нещо. Линк Бартлет изглежда приятен млад човек и невинен, като ангел. Мисля, че всичко около него е клюки от ревност, искат да му създадат неприятности.
Армстронг се усмихна.
— Аз съм си подозрително ченге. Подлеци има и по най-високите места, така както и в низините. Питър, стари приятелю, предай на твоя журналист, че ако иска да предаде информация да ми телефонира директно.
— Той се страхува от теб. Аз също се страхувам!
— Когато съм с униформата, да. — Армстронг се усмихна, показвайки му, че го харесва и че е доволен от информацията и че Питър Марлоу е сигурен посредник, който умее да си държи устата затворена. — Питър, разпитай го къде в Макао и кога и кой и — внезапно му хрумна — Питър, ако ти трябва да избираш място в колонията, за да внасяш и изнасяш контрабанда стоки, кое място би избрал?
— Абърдийн или Мирс Бей. Всеки глупак го знае — това са местата, които най-напред са използвани, откакто Хонконг съществува.
Армстронг въздъхна.
— Съгласен съм.
„Абърдийн, помисли той. Колко са контрабандистите там? По един на всеки двеста души. На първо място Фор Фингър Уу. Уу с неговия голям Ролс и щастливия номер 8 на табелката, проклетият главорез Ту Хетчит Ток, неговият племенник с американския паспорт, този с дипломата от Йейл, така ли беше? На първо място Фор Фингър. След това Гудуедър Пуун, Смайлър Па, Та Сан-фок, Фишърмън Пок… Господи, списъкът няма край, само от тези, за които знаем. В Мирс Бей, на североизток до Новите територии? Па Брадърс, Биг Маут Фенг и хиляди други…“
— Добре — каза той много доволен от информацията. Нещо го човъркаше за Фор Фингър Уу, независимо, че не бяха достигнали до него слухове за участието му в търговията с хероин. — На едно добро дело си заслужава да се отговори по същия начин. Кажи на приятеля си журналист, че днес пристигат гостуващите парламентаристи, участниците в търговска делегация, които се завръщат от посещение в Пекин… Какво има?
— Нищо. — Марлоу се опитваше да запази хладнокръвие. — Какво казваше?
Армстронг го погледна проницателно и след това продължи:
— Делегацията пристига със следобедния влак от Кантон. На границата ще сменят влака в 4.32 часа току-що разбрахме за промяната в плановете им, така че твоят приятел може да вземе едно изключително интервю. Изглежда са имали големи успехи при това посещение.
— Благодаря от негово име. Веднага ще предам. Добре, аз трябва да тръгвам…
Брайън Куок се приближи към тях.
— Хелоу, Питър. — Дишаше учестено. — Робърт, съжалявам, но Крос ни иска веднага при него.
— Проклета работа! — изруга Армстронг уморено. — Казах ти, че е по-добре да почакаш, преди да провериш. Това леке никога не спи. — Той разтърка лицето си, за да прогони умората, очите му бяха зачервени от безсънието. — Брайън, ти вземи колата, аз ще те изчакам пред входа.
— Добре — Брайън Куок бързо се отдалечи. Обезпокоен, Армстронг гледаше след него.
Питър Марлоу се пошегува:
— Градският съвет ли се е запалил?
— В нашата работа, момче, винаги някъде има Градски съвет в пламъци. — Питър, преди да тръгна искам да разбера, какво толкова те засяга търговската делегация.
— Познавах един от тях по време на войната. Лейтенант Робин Грей. Последните две години в Чанги, той беше началник на военната полиция. — Гласът му беше безизразен, по-безизразен и по-студен отколкото Армстронг би могъл да си представи. — Той ме мразеше и аз го мразех. Надявах се да не го видя, това е всичко.
Точно срещу кръга за победителя беше застанал Горнт с насочен към Армстронг бинокъл. След това замислено се върна на Питър Марлоу, който се бе отправил към групата на треньорите и жокеите.
— Любопитен негодник! — каза Горнт.
— А? Кой? О, Марлоу? — Сър Дънстън Бар се засмя. — Той не е любопитен, само иска да знае всичко за Хонконг. Твоето мрачно минало го интригува, стари приятелю, твоето и това на тай-пана.
— Вие нямате тайни, Дънстън, така ли? — тихо попита Горнт. — Искаш да кажеш, че ти и фамилията ти сте чисти и бели, като водна лилия?
— Да не дава Господ! — любезно отвърна Бар. — Добри ми Боже, не! Нали знаеш, само да опознаеш един англичанин и откриваш пирата в него. Ние всички сме заподозрени! Такъв е животът, не е ли така?
Горнт не каза нищо. Презираше Бар, но имаше нужда от него.
— Дънстън, ще правя сбирка на яхтата в събота. Можеш ли да дойдеш — ще ти хареса.