Выбрать главу

— Аз не те съветвам да правиш каквото и да било. Само ти казвам, какво ще ти се случи. — Горнт му се усмихна мило и тръгна. Отиде в клуб-ресторанта, откъдето се виждаше целия Хиподрум и поръча любимата си закуска, яйца „Бенедикт“ със специален сос от масло, жълтък, сок от лимон и яванско кафе, което той доставяше за клуба.

Пиеше третото си кафе, когато келнерът дойде при него.

— Извинете, сър, търсят ви на телефона.

— Горнт, моля?

— Хелоу, мистър Горнт, обажда се Пол Чой… племенникът на Фор Фингър Уу… дано не съм ви обезпокоил.

Горнт прикри изненадата си.

— Обаждате се доста рано, мистър Чой.

— Да, сър, но исках да дойда рано за първия си работен ден — набързо каза младежът, — бях сам тук, когато позвъняха преди две минути. Обади се мистър Бартлет, Линк Бартлет, вие го знаете, този с контрабандното оръжие, милионерът.

Горнт беше изненадан.

— Бартлет?

— Да, сър. Каза, че иска да говори с вас, подразбираше се, че е спешно — каза, че ще опита да ви намери вкъщи. Аз реших, че може да сте на тренировката и дано не съм ви обезпокоил?

— Не. Какво каза той? — попита Горнт.

— Само, че иска да говори с вас и дали сте в града? Казах му, че не зная, но ще проверя тук и там, ще оставя съобщение и ще му се обадя.

— Откъде се обади той?

— От хотел „Виктория енд Албърт“, Каулуун Сайд 662233, вътрешен 773 — това е вътрешният от офиса му, не от апартамента му.

Горнт беше впечатлен.

— В затворена уста мухи не влизат, нали, мистър Чой?

— Господи, мистър Горнт, за такова нещо никога не трябва да се безпокоите. Чичо ми Уу ни е втълпил това на всички в главата.

— Хубаво. Благодаря, мистър Чой. Ще се видим след малко.

— Да, сър.

Горнт затвори телефона, помисли малко и след това набра хотела.

— 773, моля.

— Линк Бартлет.

— Добро утро Бартлет, обажда се Горнт. Какво мога да направя за вас?

— Хей, благодаря, че се обади. Имам обезпокояваща новина, която е свързана с нещата, които дискутирахме.

— О?

— Да. Името „Тода шипинг“ говори ли ти нещо?

Интересът на Горнт литна.

— „Тода шипинг“ е огромен японски конгломерат, корабостроителници, железодобивни заводи, тежко машиностроене. „Струан“ има сделка за два кораба с тях, огромни кораби за транспорт на суровини предполагам. Защо?

— Изглежда „Тода“ има да получава от „Струан“, 6 милиона на три вноски — на първи, единадесети и петнадесети следващия месец — и още 6 милиона след деветдесет дни. Следват други 6.8 милиона, чиито срок изтича на осми, към „Орлин интернешънъл бенк“ — знаеш ги?

С огромно усилие Горнт запази гласа си спокоен.

— Чух за тях — каза той, изумен, че американецът може да има толкова детайлни сведения за дълговете. — И какво?

— Ами разбрах, че „Струан“ има само един милион и триста хиляди в брой, няма достатъчна наличност и постоянен приход на суми, за да посреща плащанията. Не очакват значителен приход, докато не получат 17 милиона, като тяхна част от една инвестиция в „Каулуун инвестмънт“, сделки с недвижими имоти, срокът за получаването е през ноември и са с 20 процента преразход във „Виктория бенк“.

— Това е… това е много лично сведение — ахна Горнт, сърцето му развълнувано думкаше, ризата го стягаше. Знаеше за двадесетте процента, изтеглени над кредита — Плъм го бе осведомил — всички директори щяха да разберат. Но детайлите за наличните им суми или приходите? — Защо ми казваш всичко това, Линк?

— Какви са твоите възможности?

— Вече ти казах, аз съм двадесет пъти по-силен от „Струан“ — автоматически излъга Горнт. Мозъкът му кипеше от чудесните възможности, цялата тази информация достъпна за него.

— Защо?

— Ако сключа сделката със „Струан“ той ще използва парите ми за предстоящите си плащания, за да се откачи от „Тода“ и „Орлин“ — ако неговата банка не му продължи кредита.

— Да.

— „Виктория“ ще го подкрепи ли?

— Винаги са го правили досега. Защо?

— Ако не го подкрепят, тогава той сериозно е загазил.

— „Струан“ притежават солидно количество акции. Банката е задължена да им помогне.

— Но той е надхвърлил кредита си там и Хавъргил го мрази. Помежду си те — Чен, „Струан“ и техните кандидати, общо имат 21 процента…

Горнт едва не изпусна телефона.

— Откъде, по дяволите, имаш тази информация? Външен човек не би могъл да знае тези неща!

— Точно така — чу спокойния отговор на американеца. — Фактите са такива. Можеш ли да ръководиш останалите 79 процента?

— Какво?

— Ако аз имам партньор, който да постави банката срещу него само в този случай и той не може да намери от друго място кредит… откровено казано ще бъде само въпрос на избиране на подходящ момент. Дънрос фатално е прехвърлил кредита си, а това значи, че е уязвим. Ако неговата банка не му даде кредит, той трябва нещо да продаде — или да получи кредит от друго място. И в двата случая е открит за атака и узрял за превземане на пожарна цена.