Горнт попи челото си, мозъкът му беше замъглен.
— Как, но дяволите взе тази информация?
— По-късно, не сега.
— Кога?
— Когато стигнем дотам.
— Колко… колко си сигурен в цифрите, които каза?
— Много. Имаме балансите му от последните седем години.
Независимо от твърдостта си Горнт ахна.
— Това е невъзможно!
— Искаш ли да се басираме?
Наистина беше потресен и се мъчеше да накара мозъка си да работи. „Внимавай — напомняше си той. — За Бога контролирай се“.
— Ако… ако имаш всичко това, ако знаеш всичко и вземеш последното нещо… тяхното споразумение между тръстовете, корпоративната им структура, ако знаеше, че можем да правим, каквото поискаме със „Струан“.
— Ние имаме и това. Искаш ли да видиш?
— Разбира се. Кога можем да се срещнем? На обяд?
— Какво ще кажеш за веднага? Но не тук и не в твоя офис. Това трябва много внимателно да се пази в тайна.
Сърцето го болеше. Чувстваше неприятен вкус в устата и се чудеше, доколко може да се довери на Бартлет.
— Аз ще… аз ще изпратя кола за теб. Можем да говорим в колата.
— Идеята не е лоша, но защо да не те срещна при Хонконг Сайд. На „Голдън фери терминал“, след един час.
— Отлично. Моята кола е Ягуар — номер 8888. Ще чакам при редицата с такситата.
Той затвори и за известно време гледаше, като втрещен телефона, след това се върна на масата си.
— Нищо лошо, предполагам, мистър Горнт?
— А, не, нищо такова. Благодаря.
— Още от вашето кафе? Току-що е направено.
— Не, не благодаря. Ще искам половин бутилка вино от Taittinger Blank de Blancs, 1955 година. — Той се облегна назад, чувствайки се много особено. Неговият враг почти бе в ръцете му — ако фактите на американеца са верни и ако може да му се има доверие и не е в някакъв съмнителен заговор с Дънрос.
Виното пристигна, но той едва го опита. Цялото му същество беше концентрирано, преценяващо, пресяващо.
Горнт съзря в тълпата високия американец и за миг му завидя за слабата, стегната фигура и за невзискателното, непринудено облекло — джинси, отворена риза, спортно сако — и за очевидната самоувереност. Забеляза скъпата му камера, усмихна се саркастично и потърси с поглед Кейси. Видя, че Бартлет е сам и се разочарова. Но това разочарование не накърни великолепното предчувствие, което го бе обзело веднага, след като затвори телефона.
Горнт се пресегна и отвори страничната врата.
— Добре дошъл в Хонконг Сайд, мистър Бартлет.
Подкара по „Глоусистър роуд“ към „Глесинг пойнт“ и яхтклуба.
— Твоята информация за нещата вътре в „Струан“ е удивителна.
— Без шпиони не можеш да оперираш, нали?
— Можеш, но ще бъде аматьорско. Как е мис Кейси? Мислех, че ще бъде с теб.
— Тя не е посветена в това. Още не.
— О?
— Не. Не в началния стадий на атаката. Повече ще допринесе, ако не знае на този етап.
— Тя нищо ли, не знае за всичко това? Нито, че си ми се обадил?
— Не. Изобщо нищо.
След кратка пауза той каза:
— Мислех, че тя има изпълнителната функция… дясната ти ръка, както я наричаш.
— Тя е, но аз съм босът на „Пар-Кон“, мистър Горнт.
Горнт видя хладния му поглед и за първи път осъзна истинското положение и това, че първоначалната му оценка е грешна.
— Никога не съм се съмнявал — отговори той, очаквайки с изострено внимание Бартлет да започне да говори.
— Няма ли къде да паркираме — имам нещо да ти покажа.
— Разбира се.
Намери място за паркиране, близко до „Казуей бей“, където бяха се приютили плаващи острови от всякакъв тип лодки.
— Ето. — Бартлет му подаде папка с документи. Вътре беше копие от детайлния баланс на „Струан“ преди компанията да стане обществена. Очите на Горнт зашариха по цифрите.
— Господи — промърмори той. — Така значи — „Ластинг Клауд“ им е струвал 12 милиона.
— Почти е щяло да ги разори. Те изглежда доставят доста примамливи неща зад граница. Реактивни двигатели за Китай, незастраховани.
— Разбира се, че ще са незастраховани — как по дяволите да застраховат контрабандни стоки? — Горнт се опитваше да разгадае данните. Умът му не го побираше. — Ако знаех само половината от това, щях да ги свърша миналия път. Може ли да я задържа?
— Когато направим сделка, ще ти дам копие. — Бартлет взе папката и му подаде лист хартия. — Погледни това, за да добиеш представа.