На листа имаше графика, показваща участието на „Струан“ в „Каулуун инвестмънт“ и детайлно обяснение, как посредством други компании, тай-панът на „Струан“ упражняваше абсолютен контрол върху огромната застрахователна компания — пристанищна собственост, която се предполагаше, че е отделна и беше лансирана като такава на борсата.
— Превъзходно — каза с въздишка Горнт. — „Струан“ владее само малка част от акциите, които са предимно обществено притежание, но си е запазил 100 процентов контрол и това постоянно се пази в абсолютна тайна.
— В Щатите, ако това се разкрие, той ще трябва да отиде в затвора.
— Да благодарим на Бога, че законите в Хонконг не са същите и че това тук е съвсем легално, ако се пренебрегне такава дреболия. — Двамата мъже се засмяха.
Бартлет постави листа в джоба си.
— Имам подобни информации и за останалите им владения.
— Откровено, какво си намислил, Бартлет?
— Съвместна атака на „Струан“, започвайки от днес. Светкавична война. Ще делим 50 на 50 процента цялата плячка. Ти получаваш Грейт хаус на върха, престижа, яхтата му — 100 процента, ложата му в „Търф клъб“, включително и управителското му място.
Горнт го погледна проницателно. Бартлет се усмихна.
— Зная, че тези неща са от специално значение за теб. Но всичко останало делим наполовина.
— Освен операциите им в Кай Так. Аз ги искам за моята въздушна линия.
— Добре, но тогава искам „Каулуун инвестмънт“.
— Не — каза Горнт, моментално застанал нащрек. — Това ще делим наполовина и останалите неща също 50 на 50.
— Не. Ти имаш нужда от Кай Так, аз от „Каулуун инвестмънт“. Това ще бъде центърът за скок на „Пар-Кон“ в Азия.
— Защо?
— Защото всяко голямо състояние в Хонконг се базира на собственост. „Каулуун инвестмънт“ ще ми бъде идеална база.
— За бъдещи набези?
— Разбира се. — Спокойно каза Бартлет. — Твоят приятел Джейсън Плъм е следващия в списъка. Лесно ще глътнем неговата „Ейжън пропърти“. 50 на 50, нали?
Горнт дълго време не каза нищо.
— И след него?
— „Хонконг и Лан Тао фармс“.
Отново сърцето на Горнт подскочи. Винаги беше мразил Дънстън Бар и омразата се бе утроила миналата година, когато бе удостоен с рицарско звание по повод рождения ден на Кралицата — чест, дължаща се, Горнт бе сигурен в това, на благоразумния му принос към фонда на Консервативната партия. И как ще глътнеш него?
— Винаги има моменти, когато всяка армия, страна, компания са лесно уязвими. Всеки генерал или президент на фирма, понякога трябва да поема рискове, за да остане напред. Винаги има врагове по петите ти — за твоето място, за мястото ти под слънцето, за твоята територия. Трябва да внимаваш, когато си уязвим.
— Ти в момента уязвим ли си?
— Не, но бях преди две години. Сега имам силата, която ми е нужна — ни е нужна. Ако участваш?
Ято чайки се спускаше и издигаше и кряскаше над главите им.
— Какво искаш да направя?
— Ти си водачът, челният отряд. Аз ще пазя гърба ни. Когато успееш да пробиеш отбраната, аз ще нанеса нокаут. Ние ще отстраним доверието в „Струан“ — предполагам, че си взел позиция за „Хо-Пак“?
— Скромна. — Леко излъга Горнт.
— Добре. В Щатите можеш да подкупиш самите им счетоводители и да получаваш сведения за потока на наличност до подходящия момент. След това да се пусне мълвата. Може ли да се направи такъв номер тук?
— Вероятно. Но никога няма да успееш да накараш техните счетоводители да го направят.
— Няма ли да го направят за подходяща сума?
— Не. Но може да се пусне мълва. — Горнт се усмихна мрачно. — Много лошо е постъпил Дънрос, като е скрил неуместната си позиция от притежателите на акции. Да. Това е възможно. И тогава?
— Ще започнеш да продаваш, под стойността им, голямо количество акции на „Струан“, веднага след отварянето на борсата.
Горнт запали цигара.
— Аз ще продавам, а ти какво ще правиш?
— Нищо открито. Това е нашето асо в играта.
— Може би наистина е така, а изиграният да се окажа аз — тихо каза Горнт.
— Какво ще кажеш, ако аз поема загубите? Това ще бъде ли достатъчно доказателство, че съм с теб?
— Какво?
— Плащам всички загуби и вземам половината от печалбата за днес, утре и петък. Ако Дънрос не е в отстъпление до петък следобед, купуваш обратно точно преди затваряне на борсата и значи сме се провалили. Ако изгледите са, че сме успели, започваме масово да продаваме до края на деня. Това ще го изпоти през уикенда. В понеделник аз ще дръпна черджето изпод краката му и нападаме светкавично. Няма да има провал.
— Така е, ако може да ти се вярва.