— Аз ще ти преведа до два часа днес, 2 милиона долара, в която посочиш швейцарска банка. Това прави 10 милиона ХК, с тях ще покриеш абсолютно всички загуби. 2 милиона без всякакво обвързване, подпис, договор, само срещу твоята дума, че са за покриване на загуби, че ако спечелим ще делим печалбата, а останалата част от сделката, както се разбрахме — 50 на 50, освен „Каулуун инвестмънт“ за мен, Кай Так за теб и за Кейси и мен членство в „Търф клъб“. Ще го оформим с документ във вторник — след фалита.
— Ти превеждаш 2 милиона и аз ще взема решението, кога да започна да купувам, за да покрия загубите, нали? — Горнт беше недоверчив.
— Да. 2 милиона е границата на риска, който мога да си позволя. И така, как би могъл да бъдеш засегнат? Невъзможно. И понеже Дънрос знае какви са твоите чувства към него, ако ти започнеш атаката той няма да подозира за моята.
— Всичко зависи от това, доколко цифрите, с които разполагаш са верни — цифрите и датите.
— Провери ги. Сигурно има начин да го направиш — така че сам да се увериш.
— Защо изведнъж си промени мнението, мистър Бартлет? Беше казал, че ще чакаш до вторник — може би по-късно.
— Направих някои проверки и не ми харесват изводите от тях. Ние нищо не дължим на Дънрос. Ще бъдем луди, ако тръгнем с него, когато е толкова слаб. Това, което ти предлагам, е абсолютен комар, голямо залагане: „Ноубъл хаус“ срещу 2 въшливи милиона. Ако спечелим, победата ще ни донесе стотици милиони.
— Ако изгубим?
Бартлет сви рамене.
— Може би ще се прибера у дома. Може да направим сделка с „Ротуел-Горнт“. Невинаги печелиш, понякога губиш. Но тази възможност е твърде добра, за да се пропуска. Без теб няма да се получи. Достатъчно дълго съм в Хонконг, за да преценя, че тук имате свои правила. Нямам време да ги уча. Не ми и трябва — като имам теб.
— Или Дънрос?
Бартлет се изсмя и Горнт не видя коварство.
— Ти не си уязвим, той е — това е лош късмет за него. Какво ще кажеш? Започваме ли атаката?
— Бих казал, че си много убедителен. Кой ти даде информацията — и документите?
— Ще ти кажа във вторник. Когато „Струан“ фалира.
— А, значи ще има разплащане с мистър Х, така ли?
— Винаги има разплащане. Ще се удържи от общото, но няма да е повече от 5 процента — ако е повече аз ще го поема от моята част.
— Два часа във вторник, мистър Бартлет? Тогава ще реша кога започвам да купувам обратно или ще загубя твоите 2 милиона?
— Петък в два.
— Ако продължим след уикенда, ти ще гарантираш по-нататъшен риск с нови фондове.
— Не. Няма да имаш нужда от повече пари. 2 милиона е всичкото. До петък следобед неговите акции ще са паднали достатъчно ниско, за да е или изплашен или да отбие атаката по някакъв начин. Това не е дългосрочен, добре планиран удар. Това е еднократен, единствен опит за сразяване на опонент. — Бартлет щастливо се усмихна. — Аз рискувам 2 милиона в игра, която ще влезе в историята. За по-малко от седмица ще сразим „Ноубъл хаус“ в Азия!
Горнт поклати глава. „Доколко мога да ти се доверя, Мистър Проклет Контрабандист, ти си ключът към Дявола Дънрос?“
— Ще мисля върху това, което ми каза.
— Колко време?
— До единадесет.
— Съжалявам, това е удар, не предложение за сделка. Или сега — или изобщо не!
— Защо?
— Има много да се прави, мистър Горнт. Искам да приключим с това сега или да го забравим.
Горнт си погледна часовника. Има достатъчно време. Обаждане до подходящ китайски вестник и каквото им каже ще се появи по сергиите след час. Той се усмихна зловещо на себе си. Неговият ас във всичко това беше Хавъргил. Всичко идеално съвпадаше.
Изпищя чайка и се отправи към сушата. Той се загледа след нея. След това погледът му попадна на Грейт хаус на върха, бяла на фона на зелените склонове.
— Прието — каза той и подаде ръката си. Бартлет стисна подадената му ръка.
— Великолепно. Това е само между нас, нали?
— Да.
— Къде искаш двата милиона?
— В Цюрих, „Бек ъф Суицърлънд ендомх“, сметка номер 181819.
Горнт бръкна в джоба си, усещайки треперенето на ръцете си.
— Ще ти запиша.
— Няма нужда. Сметката е на твое име, нали?
— Боже Господи, не! „Кембеър лимитид“.
— „Кембеър лимитид“ е с 2 милиона по-богата! И след три дни, ако имаш късмет, ще бъдеш тай-пан на „Ноубъл хаус“. Представяш ли си! — Бартлет отвори вратата и слезе. — Довиждане.
— Почакай — сепна се Горнт, — ще те закарам.
— Не, благодаря. Трябва да се обадя по телефона. След това в 9.15 имам интервю с твоята приятелка Орланда, мис Рамос. След това ще, направя няколко снимки. — Той махна весело с ръка и се отдалечи.
Горнт избърса изпотените си ръце. Преди да тръгне от клуба той се обади на Орланда да й каже да определи среща на Бартлет. „Това е много добре — помисли той все още шокиран. — Тя ще го държи под око, като станат любовници, а те ще станат, независимо дали Кейси иска. Орланда ще спечели много“.