Гледаше след Бартлет изпълнен със завист. След няколко минути американецът изчезна в навалицата.
Изведнъж се почувства уморен. Твърде навреме стана всичко това, много лесно и много фино. Откъде Бартлет е взел тези документи?
Неволно очите му отново се устремиха към Грейт хаус. Той беше заслепен от нея и от толкова силна омраза, че се върна, в миналото при предците си, при сър Морган Брок, когото фамилията Струан бе разорила, при Горт Брок, когото Дърк Струан убил, при Тейлър Брок, измамен от неговата дъщеря. Несъзнателно изрече клетвата за отмъщение, която бе дал на баща си, която неговият баща бе дал на своя — назад към сър Морган Брок, който останал без пукната пара, разорен от неговата сестра Хег Струан, парализиран, станал като скелет, молел за отмъщение.
О богове, дайте ми сили, молеше Куилън Горнт. Нека американецът е казал истината. Аз ще изпълня отмъщението.
27
Слънцето проби през облаците и огря Абърдийн. Въздухът беше зноен, деветдесет и два градуса по Фаренхайт и деветдесет процента влажност. Приливът беше нисък. Миризмата на разлагащи се водорасли, карантия и открити боклуци се прибавяше към непосилната тежест на деня.
Имаше петстотин и повече намусени нетърпеливи хора, бутащи се един друг, опитващи да се доберат по-бързо до тясната бариера направена от полицията пред този клон на „Хо-Пак“. Бариерата позволяваше да мине само един човек през нея. Жени и мъже от всякаква възраст, някои с малки деца в ръце, постоянно се бутаха един друг.
— Погледнете проклетите глупаци — кисело каза главният инспектор Доналд С. С. Смит. — Ако се отдръпнат назад, опашката ще върви много по-бързо, можем да оставим само един полицай да следи за реда и да отидем да обядваме, вместо да държим тук взвода за разправа с безредици. Направете го!
— Да, сър — отговори сержант Мок любезно.
„Айейа, мислеше той, докато отиваше до взводната кола, — горкият глупак не знае, че ние китайците не сме като глупавите чуждестранни дяволи — или дяволите от източните морета, които киснат търпеливо с часове по опашките. О не, ние цивилизованите хора разбираме живота и всеки е сам за себе си.“ Той натисна копчето на радиостанцията.
— Сержант Мок! Главният инспектор иска взводът да дойде пред клона веднага. Да паркирате тук зад рибния пазар и да поддържате непрекъснато контакт с нас.
— Да, сър.
Мок въздъхна и запали цигара. На улицата бяха издигнати още бариери, пред клоновете на „Виктория“ и „Блекс“ в Абърдийн и пред „Чинг просперити бенк“, която беше зад ъгъла. Униформата му в цвят каки беше идеално изгладена. Беше много угрижен. Тази навалица бе опасна и не му се искаше вчерашния ден да се повтори. Ако банката затвори преди три часа, той беше сигурен, че тълпата ще направи всичко на парчета. Беше убеден, че ако и неговите пари бяха още там, той пръв би разбил вратата, за да си ги вземе.
— Да пикая на всички банки! — мърмореше Мок на себе си. — Дано боговете помогнат на „Хо-Пак“ да има достатъчно пари за всичките си клиенти! Нека пропадне банката утре! Утре ми е почивния ден, така че каквото има да става да става утре.
— Сержанте?
— Да?
— Погледнете нататък! — каза нетърпелив млад цивилен полицай, забързан към него. Носеше очила и беше около двадесетте. — До „Виктория бенк“. Възрастната жена. Старата ама.
— Къде? О да, виждам я. — Мок я наблюдава известно време, но не забеляза нищо нередно. След това я видя, да си пробива път през тълпата и подсвирна на млад хулиган, облечен в джинси, който се бе подпрял на парапета. Тя му направи знак към един възрастен мъж, който току-що излезе от банката. Младежът веднага го последва, а старата ама се запромъква, бутайки се и ругаейки, към бариерата откъдето можеше да вижда тези, които влизат и излизат от банката.
— Това й е трети път, сър — каза младият детектив. — Старата жена посочва някой, който излиза на този младеж и той тръгва след него. След няколко минути се връща и застава на същото място. За трети път. Сигурен съм, че единия път й подаде нещо. Мисля, че бяха пари.
— Добре! Много добре, Спектакълс Уу. Изглежда е триада. Старата жена вероятно му е майка. Ти проследи негодника, а аз ще го пресрещна на връщане. Внимавай да не те забележи!
Сержант Мок се измъкна зад ъгъла, надолу по пазарната улица със сергии, улични търговци и отворени магазини, придвижвайки се внимателно между хората. Като зави по следващата пряка, видя как възрастният мъж дава пари на младежа. Той изчака докато Уу блокира другия край на улицата и тогава приближи.