— Какво става тук?
— Какво? Е? Нищо, нищо не става — нервно отговори възрастният мъж, пот се стичаше по лицето му. — Какво има, аз нищо не съм направил!
— Защо даде пари на този младеж? Видях те, че му даде пари!
Младият негодник гледаше нахално Мок, сигурен, че е страшилище за цял Хонконг, известен като Смолпокс Кин, един от триадата Бивши вълци.
— Той изнудваше ли те? Опитваше се да измъкне пари от теб, нали? Прилича ми на бандит!
— О! Аз… аз… аз му дължах 500 долара. Току-що излязох от банката и му ги връщам. — Старият мъж видимо беше изплашен, но продължи в същия дух: — Той ми е братовчед.
Около тях започна да се събира тълпа. Някой се изхрачи и плю.
— Защо толкова се потиш?
— Защото е горещо! Всички се потят. Всички!
— Точно така, по дяволите, — обади се някой от насъбралите се.
Мок се обърна към младежа, който гледаше агресивно.
— Как се казваш?
— Сикс Сан Уонг!
— Лъжец! Обърни си джобовете!
— Нищо не съм направил! Знам закона. Не можеш да обискираш хора без заповед…
Железният юмрук на Мок влезе в действие, изви му ръката и той изписка. Тълпата се разсмя. После млъкна, когато изневиделица се появи Спектакълс Уу и обискира джобовете му. Мок държеше като в менгеме Смолпокс Кин. Нова вълна на вълнение мина през тълпата, когато видяха свитъци банкноти и дребни монети.
— Откъде имаш тези пари? — изръмжа Мок.
— Мои са. Аз съм… аз давам пари на заем под лихва…
— Къде е мястото на бизнеса ти?
— То е… то е на „Търд алей“, след „Абърдийн роуд“.
— Хайде тръгвай, отиваме да проверим.
Мок го пусна.
— Първо ми дай парите! Видяхте, че ми взе парите! Аз съм честен лихвар! Това са слуги на чуждоземните дяволи и вие всички ги познавате!
— Дайте му шибаните пари! — провикна се някой.
— Ако наистина е лихвар…
Тълпата започна да спори с полицаите и Смолпокс Кин, виждайки пролука между хората побягна. Насъбралите се не му попречиха, той се спусна надолу по улицата и изчезна в потока хора. Спектакълс Уу се опита да го проследи, но кръгът около него се затвори. Мок го извика обратно. В моментното меле старият мъж се бе изпарил. Мок уморено каза:
— Остави го да бяга това лайно! Той със сигурност е бандит — сигурно е нова банда, която разчита на незачитащата закона тълпа.
— Какво ще правиш с парите? — извика някой от множеството, което още не си тръгваше.
— Ще ги подаря на старчески дом — отвърна Мок, също толкова грубо. — Отиди пикай в ухото на баба си!
Някой се засмя и тълпата започна да си разотива. След няколко минути Мок и Спектакълс Уу стояха неподвижни, сякаш камъни в река, минувачите ги заобикаляха, като при водовъртеж. Едва като се върнаха на главната улица, Мок избърса челото си.
— Защо правят така, сержант Мок? — попита младият детектив. — Ние се опитваме да им помогнем. Защо старият мъж не призна, че този негодник го е притиснал и го изнудва за пари?
— В училище не учите за тълпата — любезно отговори Мок, знаейки нетърпението на младежа да успее в кариерата. Спектакълс Уу беше нов, току-що завършил. Не беше от хората на Мок. — Имай търпение. Никой не иска да има вземане-даване с нас, ние сме полиция и те още вярват, че не им помагаме. Така е в Китай откакто първият полицай се е появил.
— Нали това е Хонконг — с гордост каза младият мъж. — Различни сме. Ние сме британска полиция.
— Да. — Мок почувства внезапна хладина.
Не искаше да разочарова младежа. Аз също бях лоялен, лоялен към Кралицата и към знамето на белите. Оказа се обратното. Когато имах нужда от помощ, протекция и сигурност, нищо не получих. Нито веднъж. Англичаните бяха богати и силни, но загубиха във войната с източните морски дяволи. Войната им взе престижа, направи ги смирени и постави великия тай-пан в затвора „Станли“, като обикновен крадец — дори тай-пана на „Ноубъл хаус“ и „Грейт бенк“, губернатора — също — всички, като най-обикновени криминални престъпници, заедно с жените и децата им. Третираха ги, като лайна!
След войната, независимо, че бяха победили източните морски дяволи, никога не възстановиха предишната си мощ и престиж.
Сега в Хонконг и Азия вече не е същото и никога няма да стане. С всяка година англичаните стават все по-бедни и по-слаби и как при това положение могат да защитават семейството ми от злосторници? Плащат ми почти нищо и ме третират като куче! Единствената ми гаранция са парите, пари в злато, за да можем да избягаме, ако ни се наложи — или пари, вложени в земя или къщи, ако не се наложи да бягаме. Как бих могъл да образовам синовете си в Англия или Америка без пари? Ще плати ли за тях благодарното правителство? Нито една проклета медна пара и при това положение се предполага, че трябва да си рискувам живота и да пазя улиците от бандити, джебчии и глутници прокажени бунтовници!