Мок потрепери. Единствено в моите ръце е сигурността на семейството ми, както винаги досега. Колко е вярно това, което ни учат нашите предци! Беше ли лоялен към мен полицейският пълномощник, когато ми трябваха пари, дори пари предназначени за образованието на сина ми в Америка? Не. Снейк ми помогна. Той ми даде в заем 10 000 долара само срещу 10 процента лихва. Така синът ми отиде, като мандарин със самолет на Пан Ам с пари, достатъчни му да изучи в университет. Сега е квалифициран архитект със зелена карта и следващия месец ще има американски паспорт и ще може да се върне, и никой няма да може с пръст да го пипне.
Да, Снейк ми даде парите, отдавна върнати заедно с лихвите. Ще съм лоялен към него — докато не се обърне срещу мен. Един ден сигурно ще го направи, всички бели го правят, всички змии го правят, но сега аз съм Хай Дракон и нито кучета, нито дяволи, нито дори самият Снейк може да навредят на семейството ми или на сметката ми в Швейцария и Канада.
— Хайде да тръгваме, Спектакълс Уу!
Когато се върнаха при бариерата, той разказа на главния инспектор Смит, какво се бе случило.
— Остави парите в кутията, каза майор Смит. — Ще направим с тях банкет за момчетата тази вечер.
— Да, сър.
— Това детективът Уу ли беше? Този дето иска да стане сътрудник на СИ?
— Да, сър. Спектакълс е много способен.
Смит изпрати да повикат Уу и го похвали.
— Къде е тази възрастна ама!
Уу я посочи. Видяха я, че гледа към ъгъла, където беше завил бандита, чакаше го и нервничеше. След няколко минути започна да се върти на всички страни, след това се измъкна от рояка и тръгна, куцукайки и мърморейки неприлични думи.
— Уу — нареди Смит, — проследи я. И внимавай да не те забележи. Тя ще те заведе при скапания негодник. Когато пристигне при него телефонирай на майора.
— Да, сър.
— Не поемай никакви рискове може да налетиш на цялата банда, изглежда така стоят нещата.
— Да, сър.
— Хайде тръгвай. Тоз момък изглежда ще стане добър. Но не е за нас, майоре, а?
— Не, сър.
— Мисля да го препоръчам в СИ. Вероятно…
Изведнъж бе настъпила злокобна тишина, последваха викове и сърдит рев. Двамата полицаи се затичаха обратно към ъгъла. В тяхно отсъствие тълпата бе изтласкала настрана част от барикадата. Взели надмощие над четиримата полицаи и напъваха да влязат в банката. Менажерът Санг и неговият асистент, напразно се мъчеха да затворят вратата пред крещящите, ругаещи хора. Барикадата започна да се огъва.
— Викай взвода!
Мок се затича. Без да се страхува, с мегафон в ръка Смит се втурна към началото на опашката. Врявата заглушаваше заповедите му за ред и за спиране на боя. През улицата дотича подкрепление, но тълпата набираше сила. Санг и касиерите успяха да затворят вратата, но отново със сила я отвориха. След това откъм тълпата долетя тухла и счупи едно от стъклата. Последваха одобрителни възгласи. Хората отпред на опашката се мъчеха да се дръпнат и да не пречат, а тези отзад напираха да се доберат до вратата. Още тухли полетяха към, стената, след това дървета, взети от близкия строеж. Камък прехвърча през стъклото и тотално го разби на парчета. Ревящата тълпа се носеше напред. Падна момиче и множеството го смаза.
— Хайде — крещеше Смит, — помогнете ми!
Сграбчи една от бариерите и с още четирима полицаи я използваше като щит срещу предната част на тълпата. Чу се вик:
— Убийте проклетите крадци в банката, убийте ги, те ни откраднаха парите…
— Убийте гадовете…
— Искам си парите…
— Убивайте чужденците…
Смит видя как се смени настроението на тези срещу него и сърцето му замря, когато и те подеха този вик, забравили за банката. Беше виждал такъв израз по лицата преди и знаеше, че е мъртъв. Беше през 1956 година, когато 200 000 китайци неочаквано вдигнаха безсмислен бунт в Каулуун. Тогава щяха да го убият, ако нямаше пистолет. Уби четирима й си проби път. Сега нямаше оръжие и се бореше за живота си. Някой го хвана за каиша и го удари с юмрук в слабините, протегнати нокти драскаха лицето му, насочили се към очите. Мок и други полицаи се втурнаха в човешката мелница, за да го спасяват. Някой удари Мок с тухла, друг с парче дърво, което разсече бузата му. Смит беше погълнат. След това камионът с взвода за потушаване на вълнения с надута сирена изскочи иззад ъгъла. Десет човека грубо се нахвърлиха върху тълпата и измъкнаха Смит. От устата му течеше кръв, лявата му ръка безпомощно бе увиснала.