— Веднага млъкнете! — изръмжа Армстронг и те престанаха. — Кажете си имената! — Те го гледаха втренчено. Той повтори на кантонезки и додаде: — и да не сте посмели да излъжете, защото ще побеснея.
— Той е Так Чоу-Ян — каза този с развалените зъби, сочейки към другия.
— Твойто име как е?
— Ъ-ъ, Ло Тап-соп, сър. Но аз нищо не съм направил…
— Ло Тап-соп? Не е ли Ло Тап-лин?
— Господин суперинтендант, това е брат ми.
— Той къде е?
Мъжът с развалените зъби вдигна рамене.
— Не зная. Моля, какво ста…
— Къде се бяхте забързали, Бактуут Ло?
— Бях забравил за една среща, сър. О, беше много важна. Належащо е, сър, ще изгубя състояние, ако не отида веднага. Почитаеми…
— Не! Ето заповедта за обиск. Ще обискираме тук и ще взе…
Двамата започнаха да протестират. Армстронг ги пресече безцеремонно.
— Искате ли моментално да ви закараме до границата и да ви депортираме?
Двамата побледняха и направиха отрицателен знак с глава. Армстронг посочи с пръст към по-младия мъж.
— Отговаряй, мистър Бактуут Ло! Къде е Томас К. К. Лин?
— В Южна Америка, сър — нервно отговори Ло.
— Къде по-точно?
— Не зная, сър, ние само споделяхме офиса. Това е шибаното му бюро. — Бактуут Ло нервно посочи бюрото в ъгъла на стаята. Беше разхвърляно, имаше кантонерка и телефон. — Нищо лошо не съм направил, сър. Форинър Лим е от Голдън Маунтън. Фор Казън Так току-що нае неговото място, сър. Лим идва и си отива, когато си иска и няма нищо общо с мен. Той лош криминален ли е? Ако има нещо, аз нищо не зная!
— Тогава защо знаеш за кражбите от програмата CARE? Информатори ни дадоха доказателства, че всички сте крали пари от благотворителната програма за гладуващи деца и жени!
И двамата започнаха да защитават невинността си.
— Достатъчно! Съдията ще реши! Сега ще дойдете в полицейското управление и ще напишете показания. — После се обърна на английски. — Сержант, закарай ги в управлението. Ефрейтор, хайде…
— Почитаеми сър — започна Бактуут Ло на лош английски, — ако аз може говори в офис насаме, моля? — Посочи към вътрешния, също толкова мръсен и разхвърлян офис.
— Добре.
Армстронг последва Ло, извисил се доста над него. Мъжът нервно затвори вратата и започна бързо и много тихо да говори на кантонезки.
— Не зная нищо. Ако има нередности то е работа на другите двама. Аз съм честен бизнесмен, който иска да спечели пари и да изпрати децата си да следват в Америка.
— Да. Разбира се. Какво искаше да ми кажеш насаме, преди да тръгнете за полицейското управление.
Мъжът нервно се усмихна, отиде до бюрото и започна да отключва едно чекмедже.
— Ако има някой виновен, това не съм аз, сър. Не зная нищо за каквото и да било. — Той отвори чекмеджето. Беше пълно със стари, червени, 100-доларови банкноти. Бяха на пачки по хиляда.
— Ако ме пуснете, сър — той посочи парите. Армстронг изведнъж ритна чекмеджето и стисна върховете на пръстите му. Ло изви от болка, дръпна с другата ръка чекмеджето, нареждайки: — О, ръката ми…
Армстронг завря лицето си в неговото.
— Слушай, проклето лайно, престъпление е да предлагаш подкуп на полицай и ако само посмееш да кажеш, че смазаните ти пръсти са полицейска бруталност, аз лично ще ти смажа висулките!
Той се облегна на бюрото, сърцето му думкаше, гадеше му се, ядосан на изкушението от вида на толкова пари. Колко лесно беше да ги вземе, да си плати дълговете и да има предостатъчно за борсата и за състезанието в събота, а след това да изчезне от Хонконг, преди да е станало късно.
Много по-лесно е да вземеш, отколкото да устоиш — този път и хилядите други пъти. Трябва да има 30–40 хиляди в това чекмедже. И щом има едно пълно, значи има и други и ако притисне това копеле, ще донесе още десет пъти по толкова.
Армстронг се пресегна и грубо хвана мъжа за ръката. Той отново изписка. Върхът на единия пръст беше на каша и Армстронг помисли, че Ло сигурно ще изгуби няколко нокътя и доста болки ще изтърпи, но тава щеше да е всичко. Беше ядосан, че изгуби контрол, но и уморен.
— Какво знаеш за Цу-ян?
— Какво? Аз? Нищо. Кой Цу-ян?
Армстронг го сграбчи и го разтърси.
— Цу-ян! Контрабандистът на оръжие Цу-ян!
— Нищо, сър!
— Лъжец! Цу-ян, който посещава мистър Нгъ от съседната врата!
— Цу-ян? О този ли? Контрабандистът? Не знаех, че е контрабандист на оръжие! Винаги съм мислил, че е бизнесмен. Той също е северняк, като Фотографа Нгъ…
— Кой?
— Фотографа Нгъ, сър. Ви Си Нгъ от съседната стая. Той и този Цу-ян никога не влизат при нас и не говорят с нас… Ох, трябва ми доктор… ох ръката ми…
— Къде е Цу-ян сега?
— Не зная, сър… ох, ръката ми… кълна се не зная… ох.