Армстронг го блъсна на един стол и отвори вратата.
Тримата полицаи и двете секретарки мълчаливо гледаха.
— Сержант, заведи този негодник в полицейското управление и да се подведе под отговорност за опит за подкуп на служебно лице. Погледни тук… Той му кимна с глава да влезе и му посочи чекмеджето.
Очите на сержант Йа се разшириха при вида на парите.
— Пребройте парите и накарайте двамата да се подпишат, че са точно преброени, вземете ги с вас и ги предайте в управлението.
— Да, сър.
— Ефрейтор, започвай да проверяваш папките. Аз отивам в съседната стая и ще се върна скоро.
— Да, сър.
Армстронг излезе веднага. Той знаеше, че тези пари бързо ще бъдат преброени, също и всички останали, които ще открият в офисите. Количеството за предаване скоро ще бъде уговорено от сержант Йа, Ло и Так, а останалите разделени между тях. Ло и Так ще сметнат, че му се полага голямата част, а неговите хора биха го взели за луд, ако не стане така. Няма значение. Парите бяха откраднати, сержант Йа и хората му бяха добри полицаи и техните заплати абсолютно несъответстващи на отговорностите им. Малко парички няма да им навредят.
Няма ли?
„В Китай трябва да постъпваш прагматично“ — каза си сериозно той, чукайки на съседната врата с номер 721. Влезе вътре. Красива секретарка вдигна поглед от обеда си — купичка чисто бял ориз, пушено свинско месо и цветно зеле, приготвено на пара.
— Добър ден. — Армстронг показа служебната си картата. — Искам да се видя с мистър Ви Си Нгъ, моля.
— Съжалявам, сър — каза момичето на доста добър английски, гледайки го смутено. — Той излезе. Отиде на обяд.
— Къде?
— В клуба си, мисля. Той… той няма да се върне до пет часа днес.
— Кой клуб?
Тя отговори. Не беше чувал за такъв клуб, но това не значеше нищо, защото тук имаше стотици най-различни частни китайски клубове.
— Как се казвате?
— Вирджиния Тонг, сър.
— Имате ли нещо против, да разгледам наоколо? — забеляза, че тя го стрелна нервно с очи. — Ето заповед за обиск.
Тя взе заповедта и я прочете.
— Мислите ли да чакате до пет часа? — попита го тя.
— Ще разгледам сега, набързо.
Тя вдигна рамене, изправи се и отвори съседния офис. Беше малка стая, само разхвърляно бюро, телефони, кантонерка с папки, афиши по стените и разписания на кораби. Имаше две врати за излизане от този офис и една за задния изход. Той отвори вратата, която беше откъм стая 720, оказа се влажна, миришеща лошо тоалетна с мръсна мивка вътре. Задната беше залостена. Той дръпна лостчето, отвори и излезе на мръсно стълбище, което служеше за авариен пожарен и алтернативен изход от сградата. Затвори вратата и отново я залости. През цялото време Вирджиния Тонг го наблюдаваше. Последната врата на отсрещната стена беше заключена.
— Бихте ли отключили?
— Само мистър Ви Си има ключ оттам, сър.
Армстронг въздъхна.
— Аз имам заповед за обиск, мис Тонг и това ми дави право да разбия вратата, ако се наложи.
Той се отдръпна от вратата, готвейки се да я изкърти с рамо. Наистина ще го направя.
— Само… само за момент, сър — заекна тя. — Ще… ще видя дали… дали няма оставен ключ, преди да е излязъл.
— Добре. Благодаря.
Армстронг я гледаше, докато тя отваряше едно чекмедже на бюрото и се правеше, че търси, след това отвори друго, и трето и после, почувствала нетърпението му, намери ключа под една кутия с пари.
— А, ето го! — каза тя, сякаш изненадана. Вирджиния Тонг отключи и се дръпна назад. Тази врата се оказа двойна. Армстронг я отвори и подсвирна. Стаята пред него беше огромна и луксозна, постлана с дебел килим, с елегантна гарнитура от естествена кожа, мебели от палисандрово дърво и чудесни картини по стените. Той се заразхожда из помещението. Вирджиния Тонг го наблюдаваше от вратата. Изящното старинно от палисандрово дърво, украсено с кожа бюро беше голо, идеално полирано, отгоре беше поставена ваза с цветя и няколко фотоса в рамки, всичките на широко усмихнат китаец върху украсен с венец състезателен кон и една на същия китаец с вечерен костюм, ръкуващ се с губернатора, наблизо до тях се виждаше Дънрос.
— Това ли е мистър Нгъ?
— Да, сър.
Имаше още много качествена стереоуредба и висок коктейлбар. Друга врата извеждаше от тази стая. Той я бутна. Беше елегантна спалня с огромно, неоправено легло, покрит с огледало таван и непосредствено до спалнята, баня с парфюми, лосиони за след бръснене, блестящи модерни уреди и много съдове с вода.
— Интересно — каза той и погледна към нея.
Тя нищо не отговори, само тихо го наблюдаваше.
Армстронг видя, че е с найлонови чорапи, много стройна, с добре поддържани нокти и коса. Басирам се, че е скъпо струващ дракон. Той отклони погледа си. „Добре, — ако си богат и ти се иска да си имаш личен, таен апартамент за следобедно приятно кътче зад офиса си, няма закон, който да ти го забрани. Никакъв. И никакъв закон срещу привлекателни секретарки. Щастливи копелета. Не бих имал нищо против едно такова кътче.“