Той разсеяно отвори чекмеджето на бюрото. Беше празно. Всички останали също. След това мина и по нощните шкафчета и там нищо не откри. В един шкаф имаше скъпа камера и портативна осветителна екипировка, уреди за почистване, но нищо подозрително. Върна се в централното помещение, доволен, че нищо не е пропуснал. Тя продължаваше да го гледа и независимо, че я прикриваше, нервността й се усещаше.
„Разбираемо е. Ако бях на нейно място и моят шеф е някъде, а някакъв скапан бял е дошъл и си пъха носа навсякъде, аз също ще съм нервен.“
Погледът му се спря на коктейлбара. Ключът, оставен на вратичките го подмами. Той го отвори. Нищо особено. След това, добре тренираните му очи забелязаха ненормалната широчина на вратите. Само след миг разтвори фалшивите врати. Зяпна от учудване.
Вътрешните стени на барчето бяха покрити със снимки на „Скъпоценната врата“ в целия й блясък. Всяка фотография беше прилежно поставена в рамка с етикет, на който бе напечатано името и датата. Без да иска избухна в смях, след това се огледа. Вирджиния Танг беше изчезнала. Набързо прочете имената. Нейното беше третото отзад напред.
Едва удържа нов припадък от смях. Полицаят поклати безпомощно глава. Какво правят някои негодници само за развлечение — и някои мадами за пари! Всичко съм виждал, но това… Фотографа Нгъ, а? Ето значи откъде идва прякорът му.
След първоначалната изненада, той заразглежда фотосите. Всяка бе направена с един и същи обектив и от едно и също разстояние.
„Господи милостиви — помисли той след минута, изумен, че има значителна разлика помежду тях… искам да кажа, че ако забравиш какво гледаш, можеш да откриеш фантастична разлика в размера, формата и изобщо като цяло, разположението и изпъкналостта на «Перлата на входа», качеството и количеството на окосмяването на венериния хълм и… Айейа ето това е забележително. — Той погледна името. — Мона Люнг — къде преди беше чул това име? Любопитно, обикновено китайците смятат липсата на окосмяване за нещастие. Защо тук… о Господи! Наведе се към следващия етикет, за да се увери. Нямаше грешка. Винъс Пун. Айейа, значи това е нейната, ето как изглежда в действителност телевизионната звезда, която ежедневно предава толкова сладко, невинно и красиво.“
Концентрира се на нея. Всичките му сетива бяха погълнати. „Предполагам, че ако сравниш нейната с, да речем, тази на Вирджиния Тонг, тя наистина има определена деликатност. Да, но ако искаш моята тежка дума, бих предпочел мистериозността, а не да видя всичко това. Нито една от тях.“
Той разсеяно мина по имената.
— По дяволите! Елизабет Мит. Едно време беше секретарка в „Струан“.
Момичета, които случайно бяха намерили път към Хонконг с намерение да останат за няколко седмици, след това с месеци, а може би и с години, да заемат незначителни позиции, докато се оженят или завинаги изчезнат.
— Не бих повярвал, Лиз Мити!
Армстронг се опитваше да бъде безпристрастен, но не можа да устои да не направи сравнение между бялата и жълтата раса, не откри разлика. Да сме благодарни на Бога. Той се засмя. Независимо от това, радваше се, че снимките бяха черно-бели, а не цветни.
— Добре — каза гласно, все още объркан, — доколкото ми е известно, няма закон, който да забранява правенето на снимки и залепването им в собствен бар. Младите дами благосклонно са му сътрудничили… — той изсумтя, заинтригуван и в същото време отвратен. — Да пукна, ако някога успея да разбера китайците! Лиз Мити, а? — промърмори той. Познаваше я бегло, когато живееше в колонията, беше чувал, че е доста щура, но какво я е било прихванало, за да се съгласи да позира на Нгъ? — Ако баща й разбере, ще се побърка. Благодаря на Бога, че нямаме деца, Мери и аз.
„Не си криви душата, плаче ти се за синове и дъщери, но не можеш да ги имаш, поне не Мери, така казват докторите — значи и ти не можеш.“
Армстронг с усилие прогони вечното проклятие, затвори барчето, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Вирджиния Тонг си лакираше ноктите във външния офис, беше очевидно бясна.
— Би ли извикала мистър Нгъ на телефона?
— Не, не преди четири — каза кисело тя, без да го гледа.
— Тогава, моля те свържи ме с мистър Цу-ян — каза Армстронг, опитвайки наслуки.
Без да гледа цифрите, тя набра номера, почака нетърпеливо, след това поговори на уличен кантонезки и затръшна телефона.