— Излязъл е. Извън града е и от офиса не знаят къде се намира.
— Кога сте го видели за последен път?
— Преди три-четири дни — тя раздразнено отвори бележника си и направи проверка. — В петък.
— Мога ли да ви погледна бележника?
Вирджиния се поколеба, присви рамене и му го подаде, след това продължи да си лакира ноктите.
Той бързо мина по седмици и месеци. Вътре видя много познати имена: Ричард Куанг, Джейсън Плъм, Дънрос — на няколко места — Томас К. К. Лим — мистериозният американец — китаец от следващата стая — Джонджон от банка „Виктория“, Доналд Макбрайд, Мата няколко пъти. Кой, ли е Мата? Никога не беше чувал това име. Вече се готвеше да й върне бележника, когато прелисти напред. Събота 10.00, преди обяд — В. Банастазио. Сърцето му се сви. Идващата събота.
Не каза нищо, остави бележника на края на бюрото й, облегна се на една от кантонерките, унесен в мисли. Тя не му обръщаше внимание. Вратата се отвори.
— Извинете, сър, търсят ви на телефона! — съобщи сержант Йа. Изглеждаше в доста добро настроение и Армстронг се сети, че преговорите сигурно са били успешни. Щеше му се да знае точно колко, но това би уронило авторитета му и ще се наложи да предприеме нещо.
— Да, сержант, остани тук докато се върна — каза той. Искаше да е сигурен, че няма да има секретни разговори по телефона в негово отсъствие. Вирджиния не вдигна поглед, когато той излезе.
В другата стая Бактуут още оплакваше ръката си, другият мъж, Биг Хендс Так се преструваше на безразличен, гледаше някакви книжа и високо мъмреше секретарката си за нейната некадърност. Когато той влезе, двамата започнаха високо да протестират, да защитават безграничната си честност и Ло силно изпъшка.
— Тихо! Защо си завираш пръстите в чекмеджето? — попита Армстронг и без да чака отговор додаде: — Хора, които се опитват да подкупват честните полицаи заслужават да бъдат депортирани незабавно.
В настъпилата гробна тишина, той вдигна слушалката.
— Армстронг слуша.
— Хелоу, Робърт, Дон е на телефона, Дон Смит от Източен Абърдийн…
— О хелоу! — Армстронг се изненада, не очакваше Змията да му се обади, но гласът му звучеше любезно, независимо, че го презираше, презираше нещата, с които се занимаваше. Едно е обикновен полицай и китайски полицаи с нисък ранг да допълват ниските си доходи с незаконен хазарт. Друго е, когато британски офицер продава връзките си и изстисква хората. Независимо, че всички го знаеха, нямаше доказателства, никога не бяха го хващали. Слуховете бяха, че се ползва с протекцията на високопоставени личности, които също бяха замесени. — Какво има? — попита той.
— Мисля, че ти е провървяло. Нали ти водиш случая с отвличането на Джон Чен?
— Точно така. — Интересът на Армстронг нарасна. Това, че Смит вземаше подкупи нямаше нищо общо с качествата му на полицай — Източен Абърдийн беше с най-ниския процент престъпност в колонията. — Да. Какво има?
Смит му разказа за старата ама и какво се беше случило на сержант Мок и Спектакълс Уу, след това добави:
— Той е много способно младо момче, Робърт. Препоръчам го горещо за СИ, ако искаш да го предложиш. Уу проследил старата птица до нейната доста мръсна бърлога и след това ни се обади. Уу се подчинява на заповедите, което е рядкост в днешни дни. Казах му наслуки да чака наоколо и ако се появи да я проследи. Какво мислиш?
— Страхотна следа!
— Какво предпочиташ? Да се чака или да се прибере амата за истински разпит?
— Да се чака. Басирам се, че Бившите вълци няма да се върнат вече, но си струва да почакаме до утре. Дръж мястото под наблюдение и ме информирай.
— Добре. Така ще направим.
Армстронг чу, че Смит се изкикоти в телефона и не можа да се сети на какво. След това си спомни за обещаната голямата награда.
— Как ти е ръката?
— Рамото ми пострада. Проклетото рамо е изкълчено и си загубих любимата шапка. Като оставим това всичко останало е наред. Сержант Мок проверява в полицейския архив и едно от момчетата му прави портрет по описанието — мисля, че съм виждал негодника. Лицето му е доста нашарено от едра шарка. Ако има досие в архива ще го заковем до довечера.
— Отлично. Иначе как е долу при вас?
— Всичко е под контрол, но е зле. „Хо-Пак“ продължава да изплаща, но работят бавно — всеки разбира, че е за печелене на време. Чух, че така е навсякъде в колонията. Свършени са, Робърт. Опашките ще продължават докато бъде изтеглена и последната монета. Започна навалица и пред „Виктория“.
Армстронг ахна.
— Навалица пред „Виктория“?