— Изплащат с пълни торби суми, а нищо не влиза вътре. Бандитите са като рояци… кражбите трябва да са големи. Арестувахме осем джебчии и се разправихме с двадесет случая на побой. Бих казал, положението е тежко.
— „Виктория“ сигурно е о’кей, а?
— Не, в Абърдийн не е, приятел. Аз си ликвидирах депозитите. Изтеглих си парите до последен цент. Ако бях на твое място щях да направя същото.
На Армстронг му се догади. Всичките му спестявания бяха във „Виктория“.
— „Виктория“ трябва да е добре. Всички държавни фондове са там.
— Ти си прав. Но в техните правилници никъде не пише, че и твоите спестявания са гарантирани. Това е, сега трябва да отивам да работя.
— Благодаря за информацията. Съжалявам за рамото ти.
— Мислех, че ще ми отиде главата. Содомитите започнаха да крещят тяхното „Убивай белите.“ Бях се отписал вече.
Армстронг потрепери. След бунта през ’56 година, още се случваше да сънува кошмара, че е сред тази побъркана крещяща тълпа. Беше в Каулуун. Бяха обърнали колата на швейцарския консул и жена му и я подпалиха. Той и още други полицаи се втурнаха на помощ. Когато се добраха до колата, консулът беше вече мъртъв, а младата му жена гореше. Докато я измъкнаха, всичките й дрехи бяха изгорели и кожата и се смъкна. Всички наоколо, мъже, жени, млади хора крещяха, „Убивай белите.“
Отново потрепери, ноздрите му още помнеха миризмата на изгоряло месо.
— Господи, какви проклетници!
— Да, но такива неща стават в нашата работа. Ще те държа в течение. Ако негодникът от Бившите вълци се появи в Абърдийн ще попадне в мрежа с дупки, по-малки от ануса на комар.
29
Филип Чен престана да прехвърля пощата, изведнъж лицето му стана пепеляво. „За Филип Чен — да бъде отворено лично.“
— Какво има? — попита жена му.
— От тях е — с треперещи пръсти й показа писмото. — Бившите вълци.
— Ох! — Тя нервно остави чашата си с кафе.
— Отвори го, Филип, но по-добре е да използваш носната си кърпа в… в случай, че има отпечатъци.
— Да, да разбира се, колко съм глупав!
Филип Чен изглеждаше много състарен. Сакото му бе закачено върху облегалката на стола, ризата мокра от пот. Откъм гърба му, през отворения прозорец, подухваше лек ветрец, но беше топло. Той внимателно използва нож от слонова кост за отваряне на писма.
— Да, така е… от Бившите вълци е. За… за откупа.
— Прочети го.
За Филип Чен, компрадор на „Ноубъл хаус“, поздрави. Информирам ви как да платите парите за откупа. 500 000 за вас са толкова без значение, колкото е писъкът на прасе в кланица, но за нас, бедните селяни, те ще са като богато наследство за гла…
— Лъжци! — изсъска Дайан, прекрасното й колие от злато и нефрит блещукаше на слабата слънчева светлина. — Като че селяни са го отвлекли и осакатили по такъв начин. Мръсни чужди бандити! Продължавай, Филип.
… богато наследство за гладуващите ни внуци. Това, че съобщи в полицията за нас е като да си се изпикал в океана. Сега да си мълчиш или животът на сина ти ще бъде застрашен, няма да го видиш и всичко лошо, което ще се случи ще е по твоя вина. Внимавай, защото наши очи ще те следят навсякъде. Ако се опиташ да ни измамиш, ще се случи най-лошото и вината ще е твоя. Ще ти телефонирам тази вечер в шест часа. Не казвай на никого, дори и на жена си. Между…
— Мръсни бандити! Мръсни курвенски синове! — избухна Дайан.
… междувременно приготви парите за откупа, да бъдат използвани банкноти от по 100 долара…
Филип Чен възмутено погледна часовника си.
— Нямам много време, за да отида в банката. Имам…
— Довърши писмото!
— Добре, скъпа, имай търпение — преумореното му сърце прескочи, като усети гнева в гласа й. — Къде бях стигнал? А да…
… банкноти. Ако изпълниш честно инструкциите, може синът ти да се прибере довечера…
— Господи, дано да е така.
Не се опитвай да се консултираш с полицията или да ни устройваш капан. Наши очи те гледат дори в този момент.
Той си свали очилата. Очите му бяха зачервени от умора. Челото му бе покрито с пот.
— Наши очи те гледат дори в този момент? Дали не е някой от слугите… или плащат на шофьора?
— Не. Разбира се, че не е. Та нали са с нас от години.
Той избърса изпотеното си лице, чувстваше се ужасно, искаше му се Джон да е на сигурно място, обратно у дома, искаше му се да го удуши.
— Това нищо не значи. Аз… по-добре е да съобщя в полицията.
— Забрави ги! Забрави ги, докато решим, какво да правим. Отиди в банката. Вземи само 200 000 — трябва да успееш да се спазариш за толкова. Ако изтеглиш повече, може да се изкушиш и да им ги дадеш тази вечер… ако наистина мислят да си изпълнят заканата.