— Какво? Какво каза?
— Няма значение. Почакай малко, Филип, дай да помисля. Ох, скапано момче! Как е могъл да направи такова нещо, на нас, които цял живот го гледахме с любов. Ти… ти по-добре отивай в банката. Вземи 300 000 — в случай, че не можеш да се спазариш за по-малко. Трябва на всяка цена да върнем Джон. Дали монетата е в него или е в другия му сейф?
— Може да е в сейфа — може да е скрита в апартамента в Синклер Тауър.
Изразът на лицето й се промени.
— Как да претърсим апартамента, когато тя живее там? Тази негова жена? Тази проститутка Барбара! Ако тя заподозре, че търсим… — Изведнъж се сети за нещо и направи връзката. — Филип, значи ли, че който представи монетата получава каквото поиска?
— Да.
— Иий! Каква сила!
— Да.
Мозъкът й заработи ясно.
— Филип — ние се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим. Обади се на братовчед ти Фор Фингър…
Той я погледна, сепнат, след това се усмихна.
— Уговори неговите биячи тайно да те следят, за да те пазят, когато плащаш откупа, след това да проследят Бившите вълци до тяхната бърлога и да освободят Джон, независимо какво ще струва. Каквото и да става не му казвай за монетата — само, че искаш да спасиш горкия Джон. Само това. Трябва да спасим Джон на всяка цена.
— Да — беше вече много по-спокоен. — Фор Фингър е идеален за случая. Той ни дължи една-две услуги. Зная, къде мога да го намеря днес следобед.
— Добре. Сега отивай в банката, но първо ми дай ключа от сейфа. Ще отменя часа при фризьорката и веднага ще прочета писмата на Джон.
— Много добре. — Ключът е горе — излъга той.
Не му се искаше да си пъха носа в неговите работи. Там имаше неща, за които не искаше тя да знае. По-добре ще е да ги премести някъде. Еуфорията му изчезна и се върна непреодолимата тревога. „Ох, горкият ми син. Какви чувства са те били обладали, за да постъпиш така? Бях ти добър баща и ти винаги ще бъдеш моят наследник. Ще те обичам, както обичах майка ти. Горката Дженифър, скъпото ми момиче, умря дарявайки ме с първия син. О, богове: дайте ми обратно сина, каквото и да е направил, помогнете ни да се измъкнем от цялата тази лудост и аз ще ви даря с нов храм!“
Сейфът беше зад месинговата табла на спалнята. Той издърпа напред леглото, отвори и извади всички писма на Джон, след това личните си неща — писма, полици, напъха ги в джоба на сакото и слезе отново долу.
— Ето писмата на Джон — каза той. — Реших да ти спестя труда, да дърпаш сама леглото.
Тя забеляза издутия му джоб, но нищо не каза.
— Ще се върна точно в 5.30 следобед.
— Добре. Карай внимателно.
Цялото й същество беше ангажирано с едно — как тайно да се добере до монетата, за да я имат с Кевин.
Телефонът иззвъня. Филип Чен спря на вратата. Тя го вдигна.
— О хелоу, тай-пан, как сте?
Филип Чен побеля.
— Добре, благодаря — отговори Дънрос. — Филип там ли е?
— Да, да, само за минутка. — Чуваше много гласове, стори й се, че има вълнение в гласа му, което засили страховете й.
— Филип, за теб е — извика тя, опитвайки се да скрие нервността си. — Тай-панът те търси!
— Да, тай-пан?
— Хелоу, Филип. Какви са ти плановете за днес следобед?
— Нищо специално. Току-що тръгвах за банката, защо?
— Преди това мини през борсата. Пазарът се е побъркал. Навалицата в „Хо-Пак“ се е разпростряла по цялата колония и акциите се люшкат, независимо, че Ричард ги поддържа с всичко, което има. Всеки момент ще фалира. Навалицата е плъзнала по много други банки. Чух за „Чинг просперити“, дори за „Вик“… — Филип Чен и жена му се спогледнаха, обезпокоени. — Чух, че „Виктория“ има проблеми в Абърдийн и Центъра. Всичко отива надолу, всичките ни сини чипове. „Виктория енд Албърт“, „Каулуун инвестмънт“, „Хонконг Пауърс“, „Ротуел-Горнт“, „Ейжън пропъртис“… всички.
— С колко пункта сме слезли?
— От тази сутрин ли? Три.
Филип Чен едва не изпусна телефона.
— Какво?
— Да — потвърди Дънрос. — Някой е започнал да пуска слухове за нас. Тук на борсата се говори, че сме го загазили, че следващата седмица няма да можем да платим на „Тода шипинг“ — и на „Орлин“ вноската. Мисля, че някой ни злепоставя.
30
Горнт седеше в борсата до брокера си, Джоузеф Стърн и наблюдаваше със задоволство огромната дъска. Обикновено борсата беше тиха и спокойна. Днес обаче не беше така. Всички бяха напрегнати и съсредоточени. Разтревожени.