— 20 цента под пазарната цена? — попита той.
— 30. Последно предложение. Какво те е грижа, ти ще си получиш комисионната. Съгласен ли си на 30 цента по-ниско?
— Добре. — Стърн си проби път до другия край на дъската, продавайки повечето от акциите им без проблем, но всеки път трябваше да отстъпва от цената. Със затруднение намираше назаем акции на „Хо-Пак“. Сега спря на колоната, регистрираща банката. Имаше много предложения за продаване. Повечето бяха малки количества. Той написа 200 000 най-отдолу на колоната за разпродаване. През помещението мина шокова вълна. Не обърна внимание, само погледна към Форсайт, брокера на Ричард Куанг. Днес той единствен купуваше акции на „Хо-Пак.“
— Куилън ли се опитва да разбие „Хо-Пак?“ — попита брокерът.
— Тя е вече под обсада. Искаш ли да купиш дяловете?
— Не, дори ако от това ти зависи живота! И „Струан“ ли продаваш по-ниско?
— Не. Аз не.
— Господи, това изобщо не ми харесва.
— Тихо, Хари — каза някой. — Веднъж пазарът да се оживи, това е важното.
— Страхотен ден, а? — подхвърли друг брокер. — Започна ли катастрофата? Аз ликвидирах моите, продадох тази сутрин. Сигурно предстои фалит, нали?
— Не зная.
— Шокиращо е за „Струан“, нали?
— Вярваш ли на всички слухове?
— Не, разбира се, но една дума, където трябва и е достатъчно, какво?
— Не вярвам.
— „Струан“ е паднал с 3.5 пункта за един ден, приятелче и вече много хора вярват — каза друг брокер. — Тази сутрин аз продадох моите акции от „Струан“. Ричард ще устои ли на натиска?
— Това е в ръцете на… — Джоузеф се готвеше да каже на Бога, но се сети, че бъдещето на Ричард Куанг е в ръцете на вложителите и те вече бяха решили съдбата му. — Джос — каза той тъжно.
— Да. Да се благодарим на Бога, че получаваме при всички положения комисионните си — и при пир и при глад, много весело, нали?
— Много весело — повтори като ехо Стърн, ненавиждайки самодоволния английски акцент на изключителните английски училища, в които не бяха го допуснали, защото е евреин. Той видя, че Форсайт остави телефона и погледна дъската. Още веднъж той измрънка предложението си. Форсайт му кимна да се приближи. Той се промъкна през тълпата, без да го изпуска от очи.
— Купуваш ли? — попита той.
— Като му дойде времето, Джоузеф, стари приятелю — нежно добави Форсайт. — Между нас казано не можеш ли да разкараш Куилън от гърба ни? Имам повод да мисля, че е в съдружие със Саутбай.
— Това публично обвинение ли е?
— О хайде, само мое лично мнение, за Бога! Не четеш ли колоната на Хаплей? Тай-пановете и големите банки разпространяват слухове? Много добре знаеш, че Ричард е силен.
— Ричард е толкова силен колкото и… Ротшилд! Ти знаеш, че има повече от билион в ре…
— Аз бях свидетел на катастрофата през 1929 година, момче. Имаше трилион в резерв, независимо от това всички се разориха. Въпросът е до пари, кредити и ликвидност. И доверие. Купуваш ли, да или не?
— Вероятно.
— Докога ще можеш да удържаш?
Форсайт го погледна.
— Докато трябва. Аз съм борсов посредник. Изпълнявам нареждания. Независимо дали продавам или купувам получавам четвърт процент.
— Ако клиентът плати.
— Ще трябва. При нас са акциите му, нали? Ние си имаме правила. Но докато мисля по тези въпроси — отивай си, по дяволите.
Стърн се засмя.
— Аз съм британец, ние отиваме на небето, не го ли знаеше? Мисля, че ще купи преди затварянето на борсата.
Беше три без петнадесет.
— Добре — каза Горнт. — Сега аз ис… — Той спря. И двамата се обърнаха, тъй като почувстваха промененото настроение в залата. Дънрос придружаваше Кейси и Линк Бартлет към бюрото на Алън Холдбрук, вътрешният брокер на „Струан“.
— Мислех, че днес повече няма да идва — каза подигравателно Горнт.
— Тай-панът никога не бяга от неприятностите. Не е в характера му. — Стърн ги наблюдаваше внимателно. — Изглеждат доста приятелски настроени. Може слуховете изобщо да не са верни, може Йан да сключи сделката с „Пар-Кон“ и да си направи плащанията.
— Няма да може. Тази сделка ще се провали. — Каза Горнт. — Бартлет не е глупак. Той трябва да е луд, та да влезе в тази загиваща империя.
— Не знаех до преди малко, че „Струан“ са длъжници на банка „Орлин“. И че „Тода“ трябва да си получи парите за корабите до седмица-две. Също и глупавите клюки, че „Виктория“ няма да подкрепи „Ноубъл хаус“. „Само празни приказки“ — ми каза Хавъргил.
— Какво друго би могъл да каже?
След малка пауза, Стърн се обади:
— Любопитно е, че всички клюки изплуваха днес.
— Много любопитно. Продай 200 000 от тези на „Струан“.