Откакто се обади неговият борсов посредник, обзет от паника и му съобщи за слуховете, които се разнасяха из борсата, той се мъчеше по всякакъв начин да осигури защитата им срещу внезапната, неочаквана атака. Заедно с Филип Чен, Холдбрук, Гавалан и де Вил се свързаха с притежателите на голямо количество акции на „Струан“ и ги успокоиха. Помолиха да отказват големи количества заем на Горнт, да го оставят висящ, като му дават малки бройки тук и там. На съвсем малко негови хора се довери, под абсолютен секрет, че сделката с „Пар-Кон“ е подписана и предстои да се постави печата на „Струан“ и че това ще даде страхотна възможност да бъде размазан „Ротуел-Горнт“ веднъж завинаги.
— Ако Горнт продава под пазарната цена, негова си работа. Ще се правим на уязвими, но ще поддържаме акциите. След това в петък анонсираме, те се вдигат и той ще си изгуби дори ризата, връзката и панталоните, — така казваше на всички. — Ще си вземем въздушните линии заедно с неговите, както и корабите. Въздушният и морският транспорт в Азия ще са наши.
Беше внушавал доверие цял ден, без сам да е сигурен. Много големи притежатели на негови акции му звъниха, изнервени от ситуацията на борсата, но той успя да ги успокои. Двамата Тайтфист Танг и Фор Фингър Уу притежаваха количества акции на „Струан“. Той звъня и на двамата следобед, за да получи съгласието им да не дават в заем или продават до края на следващата седмица. Съгласиха се, но не му беше лесно да ги склони.
Горе-долу успях да се справя с началния етап на атаката. Утре ще разберем истинската история — или в петък. Дали Бартлет е враг, приятел или Юда?
Почувства надигаща се ярост, но я овладя. Любопитно е, че всичко, което Бартлет каза вечерта на партито — всички тези толкова секретни неща, които така леко и неочаквано разкри, за да сломи защитата ми — като по чудо минаха през борсата, като тайфун. Кой е шпионинът? Кой му е дал информацията? Дали и той не е шпионин на „Севрин“? Да оставим това, за момента всичко е предпазено, така мисля.
Дънрос отиде на телефона и помоли за телефонен разговор с мистър Делан.
— Дали Сюзан е пристигнала вече? — попита Пенелоуп.
— Мисля да. Ако самолетът е пристигнал по разписание. Сега е единадесет часа в Марсилия, не би трябвало да е нещо спешно. Колко жалко за Борже!
— Какво ли ще прави Аврил?
— Ще се оправи. Аврил ще си дойде у дома, ще отгледа детето и скоро ще срещне новия очарователен принц. Когато нейният син порасне ще работи за „Струан“, а дотогава тя ще бъде покровителствана и гледана.
— Вярваш ли в това, Йан — за очарователния принц?
— Да — твърдо каза той. — Вярвам, че всичко ще бъде добре. Всичко ще е добре, Пен, за нея, за Кейти, за… за всеки.
— Ти не можеш да носиш всички, Йан.
— Зная. Но никой от фамилията няма да има нужда от нещо, докато аз съм жив.
Жена му го погледна и си спомни времето, когато го видя за първи път, като млад бог, седнал в повредения си бомбардировач, който трябваше да се е разбил, но по чудо не бе.
Беше отдавна, преди хиляди години, в друг живот, помисли тя. Толкова ужасни дни. Дали ще загине днес или ще се върне? Дали ще умра аз днес при бомбардировките? Къде са мама и татко и дали само телефонът е повреден или целият дом е изчезнал, като хилядите други?
Един ден и това се случи и тя нямаше вече минало. Само Йан и неговите ръце, сила, сигурност, доверие, и ужасът, че може да бъде убит, като толкова други.
— Надявам се да е завинаги, скъпи — каза с нейния спокоен равен глас, искайки да скрие безграничната си любов. — Да. Искам да си безсмъртен!
Той й се усмихна с любов.
— Аз съм безсмъртен, Пен. Дори след смъртта си ще се грижа за теб, Глена, Дънкън, Ейдриън и за всички останали.
Тя го гледаше.
— Като Дърк Струан?
— Не — отговори той сериозно. — Той е личност, която няма да достигна. Дърк Струан е вечен — аз съм временен. — Много си сериозна тази вечер, а?
И двамата се засмяха.
— Мислех си само, колко е преходен животът, колко жесток, неочакван и безмилостен. Първо Джон Чен и сега Борже, Кейти… Кой ли ще е следващият?
— Би могъл да бъде всеки от нас. А дотогава ще бъдем, като китайците. Ще помним, че под небето всички гарги са черни. Животът е хубав. Боговете правят грешки и отиват да спят, така че ние правим най-доброто, което можем и никога не се доверяваме на белите хора!
Тя се разсмя, успокоена.
— Има моменти, Йан Струан Дънрос, когато много ми харесваш. Не мис…
Телефонът позвъня.
— О, хелоу, Ландо, — какво има?
— Надявам се, че не те безпокоя, тай-пан.
— Няма нищо. Току-що се прибрах. Какво мога да направя за теб?
— Извинявай, но аз оттеглям обещаните за подкрепа утре 15 милиона. Временно… Пазарът ме изнерви.