— Няма защо да се безпокоиш — каза Дънрос, стомахът му се обърна. — Това са трикове на Горнт.
— Наистина съм обезпокоен. Не е само Горнт. Също и „Хо-Пак“ и реакцията на целия пазар — каза Мата. — С навалицата пред банката проточена чак до „Чинг просперити“ дори и „Вик“… всички признаци са лоши и искам да почакам и да видя.
— Утре е решаващо, Ландо. Утре. Разчитах на теб.
— Утрои ли следващата ни златна поръчка, както поисках?
— Да, лично го направих. Получих по телекса потвърждение от Цюрих с обичайния код.
— Отлично, отлично!
— Ще ми трябва потвърждението на кредита утре.
— Разбира се. Ако изпратиш сега някого в нас, ще предам чек за цялата сума.
— Личен чек ли? — Дънрос недоумяваше. — От коя банка, Ландо?
— „Виктория“.
— Това са много пари, ако ги изтеглиш в този момент…
— Аз не ги изтеглям, само плащам за златото. Искам по-скоро да имам част от фондовете си вън от Хонконг за седмица-две и моментът е идеален за това. Нареди им да телеграфират още рамо сутринта. Да. Аз не тегля фондове, Йан, само плащам за златото. Ако бях на твое място щях да си осигуря ликвидни фондове.
Дънрос отново получи неприятно усещане в стомаха си.
— Какво си чул?
— Познаваш ме, аз съм по-страхлив от теб, тай-пан. Твърде скъпо ми струват моите пари.
— Не по-скъпо, отколкото на мен.
— Да. Ще се консултираме утре и тогава ще видим. Но не разчитай на тези 15 милиона. Съжалявам.
— Сигурно си чул нещо. Твърде добре те познавам. Кажи какво е? Знаеш, че с хартия не можеш да загърнеш огън, искам да кажа, тайна дълго време не се пази.
Последва дълга пауза, след което Мата съвсем тихо му каза:
— Казано под секрет, Йан, старият Тайтфист Танг продава големи количества. Той се е приготвил да продаде всичките си акции. Този стар дявол може да умира, но носът му е чувствителен, както винаги, когато има опасност да загуби и една медна монета, не си спомням някога да е грешил.
— Всичките си акции? — остро попита Дънрос. — Кога говори с него?
— Цял ден съм в контакт с него. Защо?
— Аз говорих с него следобед и той ми обеща да не продава или заема никакви акции на „Струан“. Променил ли си е мнението?
— Не. Сигурен съм, че не е. Не би могъл. Той няма акции на „Струан“.
— Има 400 000 дяла!
— Той не е имал, тай-пан, независимо, че количеството е приблизително 600 000 — сър Луис има твърде малко собствени акции, той е един от многото хора на Тайтфист Танг. Сър Луис се освободи днес от всичките 600 000. Слушай, млади приятелю, под абсолютен секрет ти съобщавам, защото искам да знаеш, да си предупреден: Тайтфист нареди на сър Луис да продава или дава на заем всички акции на „Ноубъл хаус“, още в момента на пускане на слуховете тази сутрин. 100 000 бяха пръснати между брокерите и незабавно продадени, останалите… половин милион, които ти купи от Горнт са на Тайтфист. Щом се разбра за започването на натиск върху „Ноубъл хаус“ и че Горнт продава под пазарната цена, Тайтфист каза на сър Луис да ги даде на заем и запази символично само 1 000. За лице. Когато борсата затвори Тайтфист беше много доволен. Беше с два милиона печалба.
Дънрос стоеше като вкаменен. Чу гласа си спокоен и непроменен и това му достави удоволствие, но беше шокиран. Щом Тайтфист е продал, Чинг ще направи същото и още дузини ще го последват, а това значи хаос.
— Старият негодник! — каза той, не трябва да му се забелязва. Грешката беше негова, не беше говорил навреме с Тайтфист. — Ландо, какво ще правиш с твоите 300 000 дяла — и отгоре?
Почувства колебанието на португалеца и стомахът му се обърна отново.
— Още са в мен. Купих ги при 16, когато за първи път обяви компанията за обществена, така че още няма защо да се безпокоя. Може би Аластър Струан беше прав, когато се обяви срещу преминаването към обществена компания — „Ноубъл хаус“ е уязвима само поради тази причина.
— Степента на нашия прираст е пет пъти по-голям от този на Горнт и ако не бяхме станали обществена компания, никога нямаше да издържим на бедственото положение, което наследих. Ние сме поддържани от „Виктория“. Все още имаме банковия запас и мнозинството в директорския съвет, така че трябва да ни подкрепят. Наистина сме много силни и веднъж да отмине тази временна ситуация, ще бъдем най-големият конгломерат в Азия.
— Вероятно. Но може би ще е разумно да приемеш нашето предложение, вместо да поемаш риска да бъдеш превзет.
— Не можех да приема тогава и сега също. Нищо не се е променило. — Дънрос тъжно се усмихна. — Ландо Мата, Тайтфист Танг и Гемблър Чин колективно му бяха предложили 20 процента от тяхното злато и от приходите от хазарт за 50 процента от „Струан“ — ако той я запази, като частна компания.