— Благодаря. Вече съм добре.
— Как е възможно баба Дънрос да има толкова мъдрост и да остане толкова чудесна след всички трагедии в живота й.
— Не зная. Вероятно са били по-издържливи в онези дни.
— Липсва ми.
Баба Дънрос умря на осемдесет и пет години. Казвала се е Агнес Струан, когато се е оженила за братовчед си Дърк Дънрос — Дърк Маклауд Дънрос, чиято майка Уинифред, единствената дъщеря на Дърк Струан бе кръстила, в памет на баща си, на неговото име. Дърк Дънрос е бил четвъртият тай-пан, изчезнал в морето с кораба „Сансет Клауд“, на път за дома. Бил е само на четиридесет и две, — тя на тридесет и една. Никога не се омъжила повторно. Имали трима синове и една дъщеря. Двама от синовете й били убити по време на Първата световна война, най-големият при Галиполи на двадесет и една години, следващият обгазен във Фландрия, деветнадесетгодишен. Дъщеря й Анна се омъжила за Гастон де Вил, бащата на Жак. Анна била убита при бомбардировка над Лондон, където били избягали всички от фамилията де Вил, освен Жак, който останал във Франция и се бил срещу нацистите. Колин, последният й син, бащата на Йан, също имал трима синове и една дъщеря, Катрин. Двама от синовете също били убити по време на Втората световна война. Първият съпруг на Катрин, командир на ескадрилата на Йан, бил убит при Битката за Британия.
— Толкова много мъртъвци, жестоки загуби, колко тъжно — каза Пенелоуп. — Да ги родиш и след това да ги видиш убити… ужасно. Горката баба! И когато умря изглеждаше толкова примирена.
— Вероятно такава е била съдбата й. При другите също е било съдба. Те са направили това, което е трябвало да правят, Пен. Като погледнеш, историята на нашата фамилия е обикновена в това отношение. Ние сме британци. Войната е наш начин на съществувание векове наред. Виж и твоето семейство — един от чичовците ти е загинал в морето по време на Първата световна, друг при Ел Аламейн, твоите родители загинали от бомба… всичко много обикновено. — Гласът му стана по-твърд. — Не е лесно да го обясниш на външни хора, нали?
— Не. Ние трябваше да пораснем много бързо, нали Йан?
Той кимна.
— Ти по-добре върви да се обличаш за вечерята, скъпи, иначе ще закъснееш.
— Хайде, Пен, знаеш за Бога, че на теб ти трябва един час повече отколкото на мен, за да станеш готова. Ще се представим набързо и ще си тръгнем веднага след като поднесат китайския специалитет… — Телефонът иззвъня и той го вдигна. — Да? О хелоу, мистър Делан.
— Добър вечер, тай-пан. Исках да докладвам за дъщерята на мадам де Вил и за нейния зет, мистър Ескари.
— Да, моля продължавай.
— С огорчение ви съобщавам тази тъжна вест. Злополуката е станала при, как казвате вие, странично помитане, точно на изхода от Езе. Шофьорът на другата кола е бил пиян. Станало е около два часа сутринта и когато пристигнала полиция, мистър Ескари е бил вече мъртъв, а жена му в безсъзнание. Лекарят каза, че тя ще се оправи, но има вътрешни увреждания, може би детеродните й органи са повредени завинаги. Ще има нужда от операция. Той…
— Тя знае ли за това?
— Не. Още не знае, но докторът е казал на мадам де Вил. Аз я посрещнах на аерогарата, както наредихте и се погрижих за всичко. Извиках специалист от Париж за консултация в болницата на Ница, той ще пристигне утре следобед.
— Има ли други увреждания?
— Външни, не. Счупена китка, няколко драскотини, нищо друго. Но… горкото момиче е обезумяло от скръб. То беше радостно… аз бях радостен, че пристигна майка й, това помогна. Тя отседна в Метропол, наех апартамент. Ще продължавам да ви държа в течение.
— Кой е карал колата?
— Мадам Ескари.
— А другият шофьор?
Последва колебание.
— Казва се Шарл Сесоне. Той е хлебар от Езе и се е връщал от игра на карти с приятели. Полицията… Мадам Ескари се закле, че е карал в нейното платно, срещу движението. Той не си спомня. Разбира се много съжалява за случилото се, обвинен е за шофиране в пияно състояние и…
— Това за първи път ли му е?
— Не, веднъж е спиран за употреба на алкохол и е глобяван.
— Какво ще последва по френските закони?
— Ще има процес и тогава… Не бих могъл да кажа. Няма други свидетели. Може би глоба, може би затвор. Не бих могъл да кажа със сигурност. Може да си спомни, че е карал в своето си платно, кой би могъл да каже. Съжалявам.
Дънрос се замисли за момент.
— Къде живее този човек?
— Рю де Верте 14, Езе.
Дънрос си спомни селото, недалеч от Монте Карло, високо горе. Целият Кот д’Азюр се вижда долу и отвъд Монте Карло в Италия и зад Кап Ферат до Ница.