— Значи сега е на „Ша Тин роуд“?
— Айейа, не можеш да ме хванеш, Чен. Мирише ми на гнило този разговор. И проклетата полиция ли подслушва? Затова ли е оперено кучето, защото господарят му е наблизо? Сигурно си съобщил в полицията, а?
— Не, кълна се. Не съм се обаждал и не се опитвам да ти правя клопка, но моля, трябва ми доказателство, разумно споразумение. — Филип Чен беше плувнал в пот от напрежението. — Можете да сте сигурни, не съм се обаждал в полицията, заклевам ви се. Защо да го правя? Ако се обадя, тогава как ще се спазаря с вас?
Последва друго дълго колебание, тогава малко поуспокоен мъжът каза:
— Съгласен съм. Но не забравяй, че сина ти е при нас, ако му се случи нещо лошо вината няма да е наша. Добре, ще се помъча и аз да съм разумен. Ще се съглася на 400 000, но да ги получа още тази вечер!
— Това е невъзможно! Искаш да ловя тигър в морето! Получих писмото, когато банките бяха вече затворени, но имам 100 000 в употребявани банкноти… — Дайан го сръга с лакът и вдигна два пръста във въздуха. — Слушай, може би ще успея да взема на заем още тази вечер. Вероятно… виж какво, ще ти дам тази вечер двеста хиляди. Сигурен съм, че ще успея да събера толкова до един час. 200 000!
— Бог да ме убие, ако се продам за толкова малко. 350 000!
— 200 000 до един час!
— Другото му ухо до два дни или 300 000 тази вечер!
Филип Чен виеше, молеше се, ласкаеше и проклинаше и се пазаряха. И двамата мъже бяха опитни в пазаренето. Скоро се вкопчиха в двубоя, всеки използващ цялата си сила, бандитът действаше със заплахи, Филип Чен с коварство, ласкателство и обещания. Накрая, Филип каза:
— Много си добър за мен, много умно се пазариш. Ще ти платя 200 000 тази вечер и още 100 000 в разстояние на четири месеца.
— До един месец!
— Три! — Филип Чен беше слисан от потока ругатни, който последва и помисли, че не подценява противника си.
— Два!
Дайан пак го сръга и му направи знак да се съгласи.
— Добре, — каза Филип. — Съгласен съм. Още 100 000 след два месеца.
— Добре! — мъжът беше доволен и добави. — Ще обмисля предложението и ще ти се обадя.
— Но почакай за момент, кога ще…
— До един час.
— Но…
Линията прекъсна. Филип Чен изруга, след това избърса изпотеното си чело.
— Мислех, че съм го хванал вече. Проклето куче!
— Да — Дайан беше приятно възбудена. — Много добре се справи, Филип! Само 200 000 сега и още 100 000 след два месеца! Отлично! Всичко може да се случи през тези два месеца. Може мръсната полиция да ги хване дотогава и да не ги плащаме изобщо! — Зарадвана, тя извади кърпичката си и избърса избилата под носа й пот. Изведнъж помръкна. — Ами банкета в Шити Т’Чънг? Трябва да отидем там, но нали ще ги чакаш да се обадят до един час.
— Да, ще чакам, вземи Кевин с теб, ще дойда по-късно. Ще има място, когато и да пристигна.
— Отлично! Колко си умен! Трябва да си върнем монетата на всяка цена. О много хубаво! Може би съдбата ни се е променила и да има бум, както предрече Стария Сляп Тунг. Кевин толкова се безпокои за теб, Филип. Горкото момче е много загрижено за всичките тези неприятности. Безпокои се за здравето ти. — Тя бързо излезе, благодарна на боговете и уверена, че ще се прибере много преди Джон Чен да се е върнал невредим у дома. Отлично, Кевин може да си облече бялото сако от акулска кожа. Време е да започне да живее в съответствие с новото си положение. — Кевин!
Вратата се затвори. Филип Чен въздъхна. Когато събра сили, той отиде до шкафа и си наля бренди. След като Дайан и Кевин излязоха, той си наля още едно. В девет без петнадесет телефонът позвъня.
— „Хаус ъф Чен“?
— Да… да, слушам.
— Ние приемаме. Но трябва да стане тази вечер!
Филип Чен въздъхна.
— Добре. Сега ка…
— Можеш ли да събереш всичките пари?
— Да.
— Банкнотите ще бъдат ли по стотачки, както казах преди?
— Да. Имам 100 000 и ще взема още 100 000 от приятел…
— Имаш много богати приятели — каза мъжът подозрително. — Мандарини.
— Той е букмейкър — бързо му отговори Филип Чен, псувайки се за неволното изпускане. — Когато затвори предишният път аз… аз се уговорих с него. За щастие улучих една от големите му нощи.
— Добре. Слушай, вземи такси…
— Но аз имам кола и…
— Зная, че имаш кола, зная и номера й — грубо го прекъсна мъжът, — знаем всичко за теб и ако се опиташ да ни предадеш на полицията, никога няма да видиш сина си и ще бъдеш следващия в списъка ни! Разбра ли?
— Да… да, разбира се. Ще взема такси — до къде да отида?
— До триъгълния парк в Каулуун Тонг. Там има улица на име „Ексес роуд“. Ще спреш пред каменната ограда, в зида има дупка. Върху паветата на улицата ще видиш нарисувана стрела, върхът на стрелата сочи към дупката. Вътре ще намериш писмо за теб. Прочиташ писмото и тогава ще се приближи към теб наш човек и ще ти каже, — Tin koon chi fook, и ще му предадеш парите…