„Не, не се безпокой, нищо няма да се случи, докато съм покрит, не до около единадесет… Разбира се. Ще изпратя подпечатано нареждане веднага щом…“
Следващият му разговор беше с чужбина, с менажера на „Банк ъф Суицърлънд енд Цюрих“, който той тайно подслуша.
— Очаквам тази сутрин прехвърляне на голяма сума долари, някъде преди единадесет часа. Телефонирайте ми веднага след като бъде направено.
Така, чул цялата информация, той стигна до извода: ако Бартлет е организирал тайно сътрудничество с Горнт, известния враг на „Струан“, за започване на една от неговите кампании и Бартлет поеме част от риска или целия риск — прехвърляйки голяма сума на сметката на Горнт в Швейцария, за да покрие загубите му от продажбата под стойността — и ако е уговорил Горнт да поведе атаката срещу „Струан“, докато той стои настрана, на борсата ще да стане доста оживено, акциите на „Струан“ щяха да тръгнат бързо надолу.
„Включвай се и бързо продавай акциите на «Струан» преди големите и ще направиш купища пари.“
Спомни си, че почти гласно изпъшка, защото нямаше нито пари, нито кредит, нито акции или неща, срещу които да вземе заем. След това си спомни думите на един от учителите в Харвард: „Печелят смелите“. Той отиде в един празен офис и се обади на новооткрития си приятел, Ишуар Суржани, лихвар и дилър с чужда валута, с когото се запозна чрез стария евроазиатец от библиотеката.
— Виж, Ишуар, нали твоят брат е начело на „Суржани стокброукърс“?
— Не, млади господарю. Аржан ми е първи братовчед. Защо?
— Ако искам да продавам акции под пазарната им стойност, ще ме подкрепиш ли?
— Разбира се, както ти казах и преди, купуваш или продаваш, ще те подкрепям докрай, ако имаш достатъчно голяма сума, за да покриеш загубите… или някакъв друг еквивалент. Нямаш ли пари или други гаранции, съжалявам не.
— Виж, предлагам страхотна информация, а?
— Пътят до ада и затвора за длъжници е наводнен от страхотни информации, млади господарю. Съветвам те да не използваш страхотни информации.
— Неприятно — каза Паул Чой разочарован. — Мога да направя за двамата няколко пъти по 100 000 долара преди три часа днес.
— О? Би ли ми пошушнал знаменитото име на акциите?
— Ще ми гарантираш ли за… 20 000 долара?
— Съжалявам, млади господарю, аз не подарявам пари — само ги давам на заем. Моите предци забраняват това.
— 20 000 ХК?
— Не, дори десет долара.
— Иий, Ишуар, те не са голяма помощ.
— Защо не помолиш знаменития си чичо? Неговият печат… и веднага бих отишъл до половин милион ХК.
Паул Чой знаеше, че освен парите и ценните книжа прехвърлени от „Хо-Пак“ във „Виктория“ имаше и много сертификати за акции и списък с гаранции на разположение на редица стокброкери. Една беше за 150 000 акции на „Струан“. Започне ли Горнт веднага атаката, старецът може да изпати.
— Идеята е добра, Ишуар. Ще ти се обадя пак!
Веднага позвъни на баща си, но не можа да го открие.
Остави съобщения за него навсякъде, където го бе търсил и зачака. Нетърпението му растеше. Малко преди десет часа чу секретарката на Горнт да отговаря по телефона.
— Да?… О, един момент моля… мистър Горнт? Обаждат се от Цюрих… свързвам ви.
Още веднъж се опита да се свърже с баща си, нямаше търпение да му предаде спешната новина. След това Горнт го повика.
— Мистър Чой, моля веднага занеси това на адвоката ми. — Той му предаде запечатан плик. — Предайте го лично.
— Да, сър.
Той излезе от офиса. Спира при всеки телефон и се опитва да се свърже с баща си. След това предаде лично писмото на адвоката на Горнт, наблюдавайки изражението на лицето му. Там видя радост.
— Ще има ли отговор, сър? — любезно попита той.
— Само, че всичко ще бъде направено, както е наредено.
Беше няколко минути след десет часа.
Като излезе от офиса на път за асансьора, претегли всички плюсове и минуси. Стомахът го присви от притеснение, спря се при първия телефон.
— Ишуар? Виж, имам спешна заповед за теб от чичо си. Той иска да продаде акциите си на „Струан“. 150 000 дяла.
— А, много мъдро, носят се ужасно лоши слухове наоколо.
— Посъветвах го да го направите със Суржани. 150 000 акции. Той пита можете ли веднага да започнете? Ще можете ли?
— Като с вълшебна пръчка. За Фор Фингър ще се стараем, като за Ротшилд! Къде са акциите?
— В трезора на „Виктория“.
— Ще ми трябва веднага неговият печат.