Наблюдаваше сина си. Какво да прави с него? Чувстваше чека в джоба си. Изглеждаше му невероятно, че синът му само за няколко часа беше спечелил за него толкова много пари, без акциите да са мръднали от банката.
— Обясни ми защо този чернокож чужденец с мръсното име ми дължи толкова много пари!
Паул Чой търпеливо му обясни механизма, изгарящ от желание да му угоди.
Старият мъж помисли върху казаното.
— Тогава утре да направя същото и пак да спечеля?
— Не, почитаеми татко. Вземи печалбата и я пази. Днес беше почти сигурно. Това беше внезапна атака. Ние не знаем, как утре ще реагира „Ноубъл хаус“ и дали Горнт наистина иска да продължи атаката. Той може обратно да купува и да бъде с печалба. Ще бъде опасно да следваме утре Горнт, много опасно.
Фоу Фингър Уу хвърли цигарата.
— Тогава какво трябва да правя утре?
— Чакай. Пазарът е изнервен и е в ръцете на дяволите чужденци. Съветвам те да чакаш и да видиш какво ще стане с „Хо-Пак“ и „Виктория“. Мога ли да използвам името ти и да питам Горнт за банката „Хо-Пак“?
— Какво?
Паул Чой търпеливо припомни на баща си за натиска върху банката и за възможната манипулация с акции.
— А, да, разбирам, — каза надуто възрастният мъж. Паул Чой знаеше, че старецът не разбра. — Тогава ние… тогава аз само мога да чакам?
— Да, почитаеми татко.
Фор Фингър Уу извади чека от джоба.
— А това парче хартия? Какво да правя с него?
— Обърни ги в злато. Цената варира с много малко при златото. Мога да говоря с Ишуар Суржани, ако искаш. Той се занимава с валутен обмен.
— И къде ще си пазя златото? Едно нещо беше да пренасяш контрабанда чуждо злато, съвсем друго да се безпокоиш за собственото си.
Паул Чой му обясни, че физическото притежание не значеше непременно да притежаваш златото.
— Но, аз нямам доверие на банките — каза ядосано старият мъж. — Ако златото е мое, значи е мое и не на банката!
— Да, татко. Но това ще бъде швейцарска банка, не хонконгска и е абсолютно сигурно.
— Гарантираш ли с главата си?
— Да.
— Добре. — Старият мъж извади писалка и подписа чека на гърба с инструкция за Суржани да превърне веднага парите в злато. — Гарантираш с живота си. И утре ще чакаме? Утре няма да правим пари?
— Има вероятност за печалба и по-късно, но не мога да гарантирам. Може би ще разбера около обяд.
— Обади ми се тук тогава.
— Да, татко. Разбира се ако имахме наша борса можехме сами да манипулираме акциите… — подхвърли идеята си Паул.
— Какво?
Младият мъж внимателно започна да обяснява, колко лесно би било за тях да формират тяхна борса, доминирана от китайци и какви неограничени възможности за печалба би им дала тя. Говори цял час и печелеше доверие с всяка измината минута, обяснявайки му колкото е възможно по-просто.
— Ако е толкова лесно, защо не го е направил досега Тайтфист Танг, или Биг Ноиз Санг, или онзи полуварварин от Макао, или банкера Куанг, или още дузина други?
— Вероятно не им е идвала тази идея или нямат кураж. Може би искат да работят в системата на чужденците — „Търф клъб“, „Крикет клъб“, рицарство и всички други английски глупости. А може и да се страхуват да тръгнат срещу течението или пък нямат съответните познания. Ние имаме и познания и опит. Да. Аз имам приятел в Голдън Маунтън, добър приятел, с когото се познаваме от училище и…
— Какъв приятел?
— Той е от Шанхай и е цар по отношение на акциите. Сега е брокер в Ню Йорк. Заедно с него и с достатъчно пари можем да го направим. Зная, че ще можем.
— Айейа! Със северен варварин? — присмя се Фор Фингър Уу. — Как можеш да му вярваш?
— Мисля, че може да му се вярва, почитаеми татко — разбира се ще поставиш ограничения срещу плевелите, както прави добрият градинар.
— Но, силният бизнес в Хонконг е в ръцете на чужденците. Цивилизованите хора не могат да поддържат собствена борса.
— Може да си прав, почитаеми татко — внимателно се съгласи Паул Чой, без да показва вълнението си. — Но всички китайци обичат хазарта. И независимо от това няма нито един цивилизован човек, работещ като борсов посредник! Защо чужденците ни държат настрана? Защото ще ги надиграем. За нас пазарът на акции е най-великата професия на света. Щом нашите хора в Хонконг видят, че нашият пазар е широко отворен за цивилизованите хора и за техните компании ще долетят при нас. Чужденците също ще бъдат принудени да отворят тяхна борса за нас. Ние сме по-добри в хазарта. А освен това, почитаеми татко — той посочи с ръка брега, високите сгради, лодките, плуващите ресторанти — всичко това би могло да бъде твое! Това всичко е в акции и дялове и ако един мъж притежава пазар за тези акции, това е символ на могъществото му над света.