Стълбището до петия етаж на жилищния блок беше паянтово и мръсно, мазилката изпокъртена и плесенясала. Измокрен той почука на вратата по уговорения начин. Вратата се отвори.
— Хелоу, татко, хелоу, Дог-йърд Чен, — весело поздрави той. — Ето парите! — След това видя и по-малкия си брат. — О браво, ти също ли им избяга?
— Разбира се! Проклети полицаи в цивилни дрехи! Трябва да пречукаме един-двама, за нахалството им. — Кин Пак размаха 38 калибровия си пистолет. — Трябва да има отмъщение!
— Може и да имаш право, сега, когато имаме първите пари, — каза Фадър Кин.
— Не мисля, че трябва да убиваме полицай, това ще ги побърка направо — потрисайки се каза Дог-йърд Чен.
— По дяволите всички полицаи! — изруга младият Кин Пак и прибра пистолета в джоба си.
Смолпокс Кин вдигна рамене.
— Нали имаме пари…
Точно в този момент вратата изхвърча с трясък. Гудуедър Пуун и трима от неговите хора връхлетяха с ножове в стаята. Всички замръзнаха. Фадър Кин внезапно измъкна нож от ръкава си и замахна, но преди да е успял да го хвърли, ножът на Гудуедър Пуун профуча и се заби в гърлото му. Той се вкопчи в ножа, падайки назад. Нито Дог-йърд Чен, нито братята се помръднаха. Гледаха го как умира. Тялото му потръпна, последва моментна конвулсия на мускулите, после застина.
— Къде е Нъмбар Уан Сан Чен? — попита Гудуедър Пуун с втори нож в ръката.
— Аз не познавам никакъв Намб…
Двама от мъжете се хвърлиха върху Смолпокс Кин, хванаха ръцете му, разпънаха ги на масата и ги задържаха здраво там. Гудуедър Пуун рязко се наведе и със замах отряза показалеца му. Смолпокс Кин посивя. Другите двама се парализираха от страх.
— Къде е Нъмбар Уан Сан Чен?
Смолпокс Кин гледаше с празен поглед пръста си и изтичащата от раната кръв. Той изкрещя, когато Гудуедър Пуун замахна отново.
— Недей, недей. Мъртъв е… мъртъв и сме го погребали, кълна се!
— Къде?
— Близко до Ша… „Ша Тин роуд“. Слушай, — отчаяно изкряска той, ще си поделим парите. Ще… — Той замръзна, когато Гудуедър Пуун постави върха на ножа си на устата му.
— Само отговаряй на въпросите проститутско лайно или ще ти отрежа езика. Къде са нещата на Нъмбар Уан Сан Чен? Нещата, които намерихте в него?
— Изпратихме всичко в „Хаус ъф Чен“, всичко, с изключение на парите, които имаше у себе си. — Той хленчеше от болка. Двамата мъже, изведнъж силно натиснаха едната му лакътна става и той изпищя. — Бог ми е свидетел казвам истината! — Той изви, когато ставата си замина и припадна от болката. Отсреща Дог-йърд Чен стенеше от страх. Понечи да изпищи, но един от мъжете му размаза с юмрук лицето, политайки главата му се разби в стената и той падна в безсъзнание.
Всички очи се обърнаха към Кин Пак.
— Истина е. Всичко, което ви каза, е истина!
Гудуедър Пуун изпсува. После каза:
— Претърсихте ли го, преди да го заровите?
— Да, сър, не аз, той… — Треперещ, той посочи трупа на баща си. — Той го претърси.
— Ти беше ли там?
Младежът се поколеба. Моментално Пуун се стрелна с изненадваща за годините му бързина. Ножът направи резка под очите му и остана там.
— Лъжец!
— Бях там — задавено отговори младежът. — Щях да ви го кажа, сър. Бях там. Няма да лъжа, кълна ви се!
— Следващия път като излъжеш, ще бъде лявото ти око. Бил си там, да?
— Да… да, сър!
— А този беше ли там? — попита Пуун, сочейки Смолпокс Кин.
— Не.
— Онзи?
— Да. Дог-йърд Чен беше там!
— Ти претърси ли трупа?
— Да, сър, да — помагах на баща ни.
— Всичките му джобове, всичко ли?
— Да, да, всичко.
— Някакви документи? Бележник, дневник? Бижута?
Младежът се поколеба, отчаян, опитващ се да мисли, ножът не мърдаше от лицето му.
— Нищо, сър, нищо, за което да си спомням. Изпратихме всичките му неща в „Хаус ъф Чен“, освен, освен парите. Задържахме парите. И часовника — бях забравил часовника! Ето този там! — Той посочи часовника върху опънатата ръка на баща си.
Гудуедър Пуун отново изпсува. Фор Фингър Уу му беше казал да освободи Джон Чен и да прибере всички останали неща, които престъпниците не бяха изпратили, специално монета или част от монета, след това да ликвидират престъпниците и да се отърват от труповете. По-добре да му се обадя след малко, помисли Пуун. — Да ми даде инструкции за по-нататък. Не искам да сбъркам нещо.