Тя любезно кимна с глава на Билтмън, изпусна дискретно визитката му и ги отмина. След малко Пагмайър се върна при американеца.
— Каква фигура! — възкликна Билтмън.
— Тя е — тя е една от нашите популярни проститутки, — каза с презрение Пагмайър. — Боже, дано побързат с вечерята, умирам от глад.
— Тя, проститутка? — Билтмън зяпна от учудване.
— Никога не би допуснал — добави Пагмайър, понижавайки глас. — Изненадва ме, че Шити Т’Чънг я е поканил. Предполагам, че хич не го е грижа, защото си е платил рицарството. Преди години Орланда беше любовница на мой приятел, но беше кръшнала. Той я хвана и получи голямо Л.
— Голямо Л?
— Лакът — изхвърли я.
Билтмън не можеше да отклони погледа си от нея.
— Боже, шепнеше той — не зная за лакът, но аз бих й дал един голям.
— Това е само въпрос на пари, но мога да те уверя, приятелю, че не си заслужава. Орланда не е нещо особено в леглото, зная го, а още и не знаеш кой е бил преди теб, нали? — Пагмайър се разсмя на физиономията, която американецът направи. — Аз самият не повторих, но ако си решил да си натопиш фитила, по-добре използвай предпазни средства.
Дънрос току-що бе дошъл и слушаше с половин ухо излиянията на Ричард Куанг за сделките, които беше направил, за да спаси банката от фалит и за това, колко са мръсни определени хора, дето разпространяват такива неверни слухове.
— Абсолютно съм съгласен с теб, Ричард, — отговори му Дънрос, опитвайки да се измъкне при делегацията, която беше в дъното на стаята. — Наистина има много копелдаци наоколо. Извини ме, моля…
— Разбира се, тай-пан — Ричард Куанг сниши гласа си, но не успя да скрие възбудата си. — Може да ми потрябва помощ.
— Всичко, разбира се, освен пари.
— Би могъл да говориш с Джонджон във „Виктория“ за мен. Той…
— Няма да го направи, Ричард, знаеш го. Единственият ти шанс е някой от китайските ти приятели. Какво ще кажеш за Смайлър Чинг?
— Ха, този стар мошеник — не бих го молил за мръсните му пари! — Презрително каза Ричард Куанг.
Смайлър Чинг бе отстъпил от уговорката и не му даде нито пари — нито кредит. Този дърт мошеник заслужава затвор! Сега и при него започна навалица, така му се пада!
— Мисля, че всичко е започнато от комунистите, те се опитват да ни унищожат. Чу ли за опашките пред „Виктория“ в Сентрал? Има и пред „Блекс“. Банката на Олд Биг Бели Ток — „Бенк ъф Иист Азия и Джапън“ е фалирала. Утре няма да отварят.
— Господи, сигурен ли си?
— Обади ми се тази вечер, искаше заем от 20 милиона. По дяволите, тай-пан, цял Хонконг ще фалира, ако не получим помощ. Ние…
В този момент видя на вратата Винъс Пун под ръка с Фор Фингър Уу и сърцето му прескочи. Тази вечер тя беше бясна, защото не й занесе обещаното палто. Плака и му се кара и нейната ама пригласяше в разправията. Не приемаха извиненията, че кожухарят му е виновен и двамата продължиха да се карат, докато накрая той обеща, че преди състезанието ще го има.
— Ще ме заведеш ли на банкета на Ши-Тех?
— Жена ми промени решението си и ще дойде с мен, но след банкета с теб ще отидем…
— След това аз ще съм уморена! Първо нямам подарък, сега не мога да дойда на партито! Къде е аквамариненият медальон, който ми беше обещал миналия месец? Къде отиде палтото ми? На гърба на жена ти, басирам се! Айейа, моята фризьорка и нейната са приятелки и аз ще разбера. Не ме обичаш вече. Трябва или да се самоубия или да приема поканата на Фор Фингър Уу.
— Какво?
Ричард Куанг си спомни как едва не припадна на място и как прави декларации и бесня, че нейният апартамент му струва състояние, дрехите й хиляди на месец, тя също прави декларации.
— Кажи ми какво става с банката? Ти вече платежоспособен ли си? Какво ще стане с моите спестявания?
— Айейа, мизерна никаквице, какви спестявания? Спестяванията, които аз трябва да внеса вместо теб, нали? Ха! Разбира се, че са сигурни там, като в „Бенк ъф Ингланд“ са!
— Вече съм без пукната пара. Горката ти дъщеричка е в бедствено положение! Трябва да се продавам за пари или да се самоубия. Да, така е! Отрова… това е! Ще се нагълтам с… аспирин. Ох, Пуун! Донеси ми аспирини!
Той я моли и увещава, накрая тя омекна и му разреши да й вземе аспирина, обеща й да дотича при нея веднага щом банкета свърши и сега, когато я видя, очите му щяха да изскочат от орбитите. Двамата облечени блестящо. Фор Фингър Уу щеше да се пръсне от гордост, а тя хрисима и невинна, облякла роклята, която той съвсем скоро бе платил.
— Какво ти е, Ричард? — попита загрижено Дънрос. Ричард Куанг се опита да каже нещо, но така и не успя и тръгна с несигурни стъпки към жена си, която откъсна съкрушителния си поглед от Винъс Пун и се обърна към него.