— Не му обръщайте внимание, мистър Дънрос. Страхувам се, че Грей е много уморен и доста досаден. Той е… ами не е много представителен за лейбъристкия ешелон. Ще ви хареса новият ни водач. Харолд Уилсън, ще го одобрите. Следващият път, когато сте в Лондон ще ви запозная, ако имате време.
— Благодаря. Всъщност, аз мислех за Марлоу. Трудно е да се повярва, че е „предавал.“
— Никога не знаеш за хората, нали?
Грей взе уиски, обърна се и прекоси стаята.
— Виж ти, това сигурно е лейтенант Марлоу!
Питър Марлоу се обърна, сепнат. Усмивката му изчезна и двамата мъже впериха очи един в друг. Фльор Марлоу замръзна.
— Хелоу, Грей — каза Марлоу с равен глас. — Чух, че си в Хонконг. Всъщност четох интервюто във вестника. — Той се обърна към жена си. — Скъпа, това е Робин Грей, парламентарист. — Той го представи и на китайците, единият от които беше сър Ши-Тех Т’Чънг.
— А, мистър Грей, чест е за нас — каза Ши-Тех с оксфордски акцент. Беше висок, черен, симпатичен, европейски черти. — Да се надяваме, че ще прекарате добре в Хонконг. Ако мога с нещо да ви бъда полезен, само се обадете!
— Да — каза небрежно Грей. На всички им направи впечатление грубостта му. — И така, Марлоу! Не си се променил много.
— Нито пък ти. Напреднал си. — Марлоу добави за околните. — Бяхме заедно през войната. Не съм го виждал от 1945 година.
— Бяхме военнопленници, Марлоу и аз — каза Грей, след това добави: — Ние сме на противоположни страни на политическата сцена. — Той спря и отстъпи назад, за да даде възможност на Орланда Рамос да мине. Тя поздрави с усмивка Ши-Тех и отмина. Грей я погледна за малко, след това се обърна. — Марлоу, още ли се продаваш? — Това беше английска обида. „Продаваш“ за някой, като Марлоу, означаваше всичко просто и от ниска класа.
— Писател съм — каза Марлоу. Обърна поглед към жена си и очите му се усмихнаха.
— Мислех, че ще останеш в армията, офицер, като знаменитите ти предшественици.
— Като инвалид, не беше възможно, малария и другите неща. Доста скучно — каза Марлоу, съзнателно подчертавайки акцента си на патриций, за да вбеси Грей. — А ти си в Парламента? Колко умно от твоя страна. Ти представяш Стритхем Ист? Нали там беше роден?
Грей се изчерви.
— Да, да, там…
Ши-Тех се опита да прикрие неловкото положение от неприязънта между двамата.
— Аз трябва да се погрижа за вечерята. — Той се обърна и тръгна. Другите китайци, също се извиниха и се отдалечиха.
Фльор си вееше.
— Може би ще трябва да си намерим маса, Питър — каза тя.
— Хубава идея, мисис Марлоу — каза Грей. Той се контролираше не по-зле от Питър Марлоу. — Как е Кинг?
— Не зная. Не съм го виждал от войната. — Марлоу погледна надолу към Грей.
— Но ти сигурно поддържаш връзка с него?
— Не. Всъщност не поддържам.
— Не знаеш къде е?
— Не.
— Странно, като се има предвид, колко бяхте близки. — Грей откъсна погледа си, погледна Фльор Марлоу и помисли, че тя е най-красивата жена, която е виждал. Толкова хубава и фина и английска и руса, като бившата му жена Тина, която заминала с един американец, един месец след като са го обявили за изчезнал при военни действия. Само след месец. — Знаете ли, че бяхме врагове по време на войната, мисис Марлоу? — каза той с нежност, която тя намираше за страшна.
— Питър никога не е дискутирал Чанги с мен, мистър Грей.
— Странно. Това беше ужасно преживяване, мисис Марлоу. Аз нищо не съм забравил от времето прекарано там… добре, извинете за безпокойството… — Той погледна нагоре към Марлоу, понечи да каже нещо, но промени намерението си и тръгна.
— О, Питър, какъв ужасен човек! — каза Фльор. Тръпки ме побиха от него.
35
Линк Бартлет видя Орланда преди тя да го забележи и остана без дъх. Не можеше да се въздържи да не я сравни с Кейси, която разговаряше с Ендрю Гавалан. Орланда беше облечена в бяла копринена дреха дълга до земята, която сякаш дискретно предлагаше златистото й тяло.
— Искате ли вие двамата да дойдете в Ши-Тех довечера? — го попита Орланда сутринта. — За теб и твоята Кейси би било важно да присъствате там.
— Защо?
— Защото почти целият делови живот, който е от значение в Хонконг се върти на такива празненства, мистър Бартлет. За вас би било от голямо значение да се свържете с хора като Ши-Тех и да посещавате места като „Търф клъб“, „Крикет клъб“, изобщо какъвто и да е клуб, макар че това би било невъзможно.
— Защото съм американец, ли?
— Защото трябва някой да умре, за да се оваканти мястото му — англичанин или шотландец. — Те се засмя. — Списъкът на чакащите е дълъг, колкото „Куинс роуд“! Само за мъже е — много скучно, старомодни кожени кресла, старци, които си отспиват след тричасовите си обеди, състоящи се от по 10 джина, вестник „Таймс“ и всякакви такива неща.